Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Майка ти е била курва.
Той изрева нещо и се хвърли към мен.
Обърнах се, направих една крачка, престорих се, че се подхлъзвам в калта, след което извадих ножа си, завъртях се на колене и го оставих да се наниже на „Кей-бар“-а, който го посрещна в корема.
Халил изрева от изненада и отскочи, а аз се хвърлих към него, за да го довърша, преди да е извадил пистолета.
Той притискаше с дясната си ръка слабините си и посягаше с лявата към глока, докато отстъпваше назад, но изгуби равновесие и падна.
Единствената ми възможност бе да се метна отгоре му, за да му попреча да измъкне пистолета, така че се хвърлих напред и се стоварих в гърдите му точно когато започваше да свива крака, за да ме катапултира във въздуха.
Видях ръката му да замахва и усетих как ножът му се забива в лопатката ми и одрасква костта. Ръката му замахна за нов удар, но успях да го сграбча за китката. Притисках го с цялата си тежест, докато се мъчеше да се измъкне от мен и да освободи дясната си ръка.
Моята дясна беше свободна, неговата лява също, но вместо да посегне за пистолета, той взе правилното решение да сграбчи ръката ми, преди да съм забил ножа си в лицето или гърлото му. Стисна здраво китката ми, повдигна глава и ме захапа за бузата. Улучи челюстния нерв и ми излязоха свитки от болка.
Продължаваше да стиска китката ми, но аз успях да вдигна ръка и да стоваря дръжката на тежкия си нож върху главата му.
Той престана да хапе бузата ми и аз извих ръка, за да забия острието на ножа в черепа му, но Халил се оказа невероятно силен и успя да издърпа ръката ми и да я задържи.
Така се озовахме в патова ситуация. И двамата не можехме да използваме ножовете си и това щеше да продължи, докато единият от двама ни не започне да губи сили или не предприеме нещо неочаквано — или отчаяно.
Той беше в много добра физическа форма и като че ли изобщо не се уморяваше, докато се мъчехме да се освободим от хватката на другия.
Опита на няколко пъти да забие коляно в слабините ми, но нямаше опора, а аз продължавах да го притискам с цялата си тежест. После отново се опита да ме ухапе по лицето, но успях да се дръпна навреме.
Нямам представа къде го бях пробол. В гениталиите? В бедрото? В долната част на корема? Знаех обаче, че раната му не кърви достатъчно силно, за да го отслаби. Усещах собствената си рана мокра и топла, но едва ли беше нанесъл прекалено много щети.
Погледите ни се срещнаха и му казах:
— Ще умреш.
Той завъртя глава.
— Ти ще умреш.
Гласът му все още беше баритон, така че явно бях пропуснал топките му.
Осъзнах обаче, че той изобщо не отслабва — за разлика от мен. Той също го знаеше и затова изчакваше. Време беше да направя нещо.
Нанесох му удар с глава, но той не му причини толкова болка, колкото на мен. В отговор той отново се опита да ме захапе за лицето, точно както исках. Зъбите ми намериха големия му клюнест нос и го захапах със сила, с каквато не бях захапвал нищо до този момент. Още преди да изкрещи усетих как хрущялът му поддаде под зъбите ми и кръвта му напълни устата ми.
Беше го обхванала такава болка, че почти не забеляза, че съм пуснал носа му. Изплюх кръв в лявото му око и когато клепачът му се затвори, го захапах със зъби и го откъснах. Изплюх още кръв в очите му и му казах тихо:
— Ще изям твоето шибано лице.
Той плю срещу мен и успя да ме захапе за брадичката. Човек, обхванат от невъобразима болка и намиращ се в смъртна опасност, притежава невероятна сила заради мощния приток на адреналин и Халил изви тялото си, както бях върху него, което му даде опората, която му беше необходима, за да се претърколи и да се опита да се окаже отгоре ми. Изпуснах дясната му ръка и той моментално заби ножа си в гърба ми, този път в гръдния кош.
Замахна да ме наръга отново, но аз внезапно отпуснах мускули и изведнъж останал без съпротива, той се претърколи и се озова с лице към земята, а аз го бях яхнал. Дясната му ръка беше свободна, но не можеше да я използва от това положение. Опита се да изпълзи настрани, но аз се стоварих отгоре му с цялата си тежест и той се просна по корем. Сега и двете ми ръце бяха свободни. Дръпнах главата му назад за дългата му коса, прерязах му гърлото и натиснах лицето му в калта. Той не помръдна и не издаде нито звук, но инстинктът ми подсказваше, че това не е краят.
Ръката му се плъзна под тялото му и разбрах, че се опитва да се добере до пистолета. Успях да го изпреваря и измъкнах оръжието от колана му — и тъй като никой не иска в игра от такова разстояние да участва и пистолет, скочих от него и отстъпих.