Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Спрях задъхан, без да свалям поглед от него.
Прожекторите светеха в очите ми, босите ми крака бяха затънали в калта. По-лошото бе, че влагата по гърба ми се разпростираше и я усещах топла в прохладния нощен въздух.
Осъзнах, че при втория си удар Халил ме е наръгал по-дълбоко, отколкото предполагах, и сега губя кръв. Започваше да ми се вие свят, усетих как краката ми се подгъват и изведнъж се озовах коленичил на земята. Халил вече се движеше. Гледах го как бавно се изправя. Беше с гръб към мен, но видях как избърсва лицето си с длани. После се обърна, видя ме и тръгна към мен.
Лицето и дрехите му бяха покрити с кал, но въпреки това виждах кръвта по гърлото и ризата му и осъзнах, че тя не блика на тласъци, както би трябвало да прави, ако бях прерязал сънната артерия или югуларната вена.
Халил видя ножа си на земята, взе го и продължи към мен.
— Умри, кучи сине.
Изправих се прекалено бързо и отново ми се зави свят. Стори ми се, че ще изгубя съзнание, но вдишах дълбоко няколко пъти и останах неподвижно, за да не позволя на сърцето ми да изпомпва допълнително кръв от мен.
Халил продължаваше да върви, протегнал ножа пред себе си.
— Лицето ти — каза той, когато беше на по-малко от три метра от мен.
Е, не исках да ме обезлицява и що се касае до мен, двубоят с ножове беше приключил. Вдигнах пистолета на Кейт и го насочих към него. Ръката ми беше несигурна и отново си помислих, че ще припадна.
— Пусни ножа — казах му.
Забелязах, че глокът е целият покрит с кал. Не бях сигурен дали ще стреля. Той също не бе сигурен.
— Пусни го, задник такъв — казах аз, но всъщност не исках да го пусне. Не би трябвало да имам проблем просто да дръпна спусъка, но… не можех да го направя. Исках да си заслужи куршума.
Той направи още една-две крачки и рухна на колене.
Беше свършено, но нищо не е свършено, докато не свърши — а той продължаваше да държи насочен към мен нож.
Бих го изчакал, но започвах да изпитвам онова странно чувство, което изпитваш, когато ти изтича кръвта, и което помнех прекалено добре, така че трябваше да забия последния пирон в този кучи син… Прицелих се в главата му и обрах мекия спусък, но после спрях и го погледнах. Свалих пистолета и го затъкнах в колана си.
Халил отново се изправи и тръгна като зомби, насочил ножа към мен.
Поех дълбоко дъх и се хвърлих към него с ножа си, отбих ръката му и замахнах отдолу. Острието прониза брадичката му, мина през устата и се заби в небцето му. Пуснах ножа и отстъпих назад.
Очите му се разшириха и той се опита да каже нещо или да изкрещи, но острието май беше минало през езика му и той успя да издаде само някакви нечленоразделни звуци, след което от устата му рукна кръв. Започна да се дави, а после ме изуми, като направи още една крачка към мен. Погледите ни се срещнаха. Помежду ни нямаше и метър.
Погледнах го в очите. Едното, чийто клепач бях разкъсал, бе пълно с кръв, но другото пламтеше ярко и ме гледаше.
Дръжката на ножа ми стърчеше и изглеждаше така, сякаш Халил си е пуснал някаква ексцентрична козя брадичка.
— Жена ми е жива — казах му. — Аз съм жив. А ти си мъртъв.
Той продължи да се взира в мен, после поклати глава.
Видях някаква шантава жълто-зелена течност да се стича от устата и носа му — може би слуз от синусите му, или може би този тип беше от някоя друга планета.
Асад Халил беше мъртъв, но не беше приключил с умирането, а и аз самият не се чувствах особено добре.
Стояхме така, без да откъсваме погледи един от друг, и имах усещането, че това е съревнование на воли — кой ще падне пръв? Е, нямаше да съм аз. Успях да се задържа на крака, въпреки че всичко около мен отново започна да се върти.
Халил сякаш внезапно си даде сметка, че има проблем, и дясната му ръка хвана стърчащата дръжка под брадичката му. Никой, освен мен не може да пипа бойния нож на чичо. Така че се люшнах към него и го фраснах в лицето. Той рухна. Знаех, че няма да стане отново, затова се оставих да падна на колене. Изпълзях до Халил, обърнах се и облегнах глава и рамена гърдите му, за да държа раните си по-нависоко. Усещах как гръдният му кош все още се надига и спуска.
Загледах се в небето и усетих по лицето си лек дъжд. Беше приятно.
Намерих мобилния си телефон и набрах 911.