Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Приближи камиона и видя лицето на мъж — наблюдаваше го в голямото странично огледало. Халил вдигна дясната си ръка и я сви в юмрук. Вратата се отвори, Халил се качи на стъпалото и се прехвърли в задната част на голямата кабина.
В нея — тя като че ли се използваше и за спално помещение — седеше як мъж с войнишка прическа, с джинси и тениска с логото на строителната фирма. Зад волана седеше друг мъж с бейзболна шапка, а до него беше човекът, който бе отворил вратата — той също носеше бейзболна шапка, джинси и синя тениска с надпис „Метс“.
Халил знаеше, че тези мъже са европейски мюсюлмани, бошнаци, които се бяха сражавали във войната срещу християните сърби, така че опасностите и убиването не им бяха чужди. Всички твърдяха, че са изгубили близки по време на кланетата, и според контакта от Ал Кайда в Ню Йорк се бяха наели с тази мисия не заради парите (които никак не бяха малко, както знаеше Халил), а като муджахидини в стената война срещу неверниците.
Халил не беше толкова сигурен за мотивите им и би предпочел да си има вземане-даване с арабскоговорящи, на които можеше да се довери напълно. Но тази част от мисията му — частта, която щеше да приключи посещението му тук с масови унищожения и смърт — се контролираше от други, според които тези приличащи на западняци мъже бяха по-добре пригодени за онова, което трябваше да се направи.
Всеки от мъжете се представи на английски. Имената им звучаха странно на Асад Халил — не бяха добрите арабски имена, а му приличаха по-скоро на изопачени турски.
— Можете да ме наричате Малик — каза им Халил.
Избра името на духовния си наставник в Либия. Името можеше да означава „учител“, „господар“ или дори „ангел“, макар че тези мъже нямаше как да знаят или оценят това.
— Спряха ни при входа на тунела „Холанд“ — каза шофьора, който се казваше Едис.
Халил не отговори, нито пък искаше да научава повече — явно бяха успели да минат през тунела.
— Полицаят поиска да види книжката ми — продължи Едис. — Добре, че съм издържал изпитите за тази категория.
Халил отново не каза нищо.
Едис хвърли поглед към него и продължи:
— Накараха ни да отворим вратите. — Помълча малко, после добави: — Но единственото, което видяха, бяха натрупаните торби цимент и не си направиха труда да гледат по-подробно. Мързеливи са.
Тарик, който седеше до шофьора, реши да го поправи:
— Нас ни бива в блъфовете.
Думата беше непозната за Халил, но той знаеше мотива им да му разказват всичко това — искаха одобрение или вероятно още пари, или пък друга работа.
Халил нямаше откъде да знае дали наистина са ги спирали, а и не вярваше на неща, които не беше видял с очите си. Всъщност сега вярваше още по-малко на тези тримата. Не се доверяваше напълно дори на арабите, дошли да живеят на Запад, а изпитваше още по-малко благосклонност към тези тримата, които бяха европейци и най-вероятно бяха покварени от християнските си съседи.
Така или иначе, след няколко часа щяха да са мъртви.
— Кажете ми с какво разполагате — нареди той.
— С тор — отвърна Тарик от мястото до шофьора. Разсмя се и другите двама направиха същото. Халил остана сериозен и мъжете се умълчаха. На никой от тях не му харесваше особено да работи с араби. Арабите бяха почти оперирани от чувство за хумор, не си угаждаха с питие или цигара като босненските мюсюлмани и се отнасяха с жените си — с всички жени — много лошо.
— С какво разполагате? — отново попита Халил.
Този път Тарик отговори стегнато като войник:
— С амониев нитрат, течен нитрометан, дизелово гориво и гел „Товекс Бластрит“. Всичко това е смесено в двеста литрови варели, общо осемдесет и осем на брой, половината от които са свързани с електрически детонатори. — И добави: — Трябваха ни две години, за да съберем такова количество химикали, без да събудим подозрение.
— И откъде сте сигурни, че не сте събудили подозрение с тези покупки? — попита Халил. — Или химикалите са крадени?
— Всичко е купено — отговори Едис. — Всички химикали са напълно законни, ако се използват по предназначение, и бяха купувани в малки количества от хора, които имат разрешително да ги ползват, след което ни бяха препродадени на черно. — Усмихна се и добави: — Незаконно е смесването им.
Тарик и Боян, както се казваше третият, си позволиха да се усмихнат, но този път не се разсмяха.