Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Десет-тринайсет — казах на оператора. Полицай в беда. Идентифицирах се, казах номера на значката си и преминах на полицейски жаргон, за да го убедя, че всичко е сериозно. — Трябва ми автобус, експресен. — Тоест линейка, веднага. Казах местоположението си и се наложи да го повторя. После добавих — Оглеждайте се за… голям влекач… „СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ КАРЛИНО“… да… по-бързо.
Затворих очи и се опитах да овладея дишането си и разтуптяното си сърце. Всичко беше на косъм.
След по-малко от пет минути чух сирени по Чърч Стриит, минута след това гърдите на Халил престанаха да се повдигат.
Обърнах глава и погледнах Винс Парези, който висеше на големия кран. Поех дълбоко дъх и му казах:
— Свършено е, капитане. Победихме.
49
Не исках да отивам в най-близката болница — исках в Белвю и затова линейката се насочи натам.
Имах превръзки на раните, две системи във вените и се чувствах страхотно. Хайде да го направим отново.
Всъщност непрекъснато губех съзнание и идвах на себе си, но си спомням как стигнахме до Белвю и как казах на онези от спешното, че жена ми е пациент в охраняваното отделение. После повечето неща ми се губят.
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца, а на шнура за щорите висеше плюшен лъв. Бях абсолютно сигурен, че не сънувам, а стаята определено ми изглеждаше позната. Някой стискаше ръката ми и се обърнах. Кейт стоеше до леглото ми. Беше облякла бялата блуза и синята пола, които й бях донесъл. Нужни ми бяха няколко секунди, докато проумея това.
Тя ми се усмихна и попита:
— Как си, хубавецо?
Не знаех как съм, но все пак отговорих:
— Бивам. Трябваше да видиш другия тип. — „Мъртъв е.“
Тя се усмихна насила.
— Ще се оправиш.
— Добре. — „Но няма да отида в Минесота“.
В очите й имаше сълзи. Наведе се и ме целуна по бузата точно там, където Халил беше захапал нерва ми. Ох!
Поставих ръка там и напипах превръзка, после още една на мястото, където онзи задник ме беше ухапал по брадичката. После, неспособен напълно да отделя реално случилото се от съня, направих мъжкото нещо и опипах бижутата. Едно, две, удивителна. Още веднъж — едно, две…
— Добре ли си? Какво те боли там?
— Нищо. — Намерих копчетата на леглото и го вдигнах така, че да съм седнал.
Към мен бяха прикрепени разни тръби и жици. Погледнах мониторите. Изглеждаха добре. Започнах да изпитвам онази еуфория, която те обзема, когато Жетварят те е подминал. Наведох се напред и казах:
— Искам да се махна оттук.
— Докторът каза три или четири дни — уведоми ме Кейт. — Аз обаче му казах — една седмица.
Много смешно.
— Изгубил си кръв, но те заредиха — продължи тя. — Казах на невролога, че и преди кръвозагубата си бил умствено увреден, така че да не очаква много, когато те преглежда.
С какво бях заслужил такъв сарказъм?
Кейт поднесе към устните ми чаша вода с лед и отпих глътка. Забелязах, че нейното легло е все още в стаята.
— Оставаш ли? — попитах я.
— Не, ти оставаш. Аз излизам.
— Така ли? — Легнах и въпреки болкоуспокояващите можех да усетя местата, където ме беше пробол Халил. Всъщност цялото тяло ме болеше. Отврат.
Известно време гледах тавана. Накрая казах:
— Халил е мъртъв.
— Знам.
— Винс Парези е мъртъв. Халил го уби.
Мълчание, после:
— Знам.
Тя отново плачеше и ако трябва да съм честен, аз също усетих някаква бучка в гърлото. Нямах представа как Халил е убил Винс, но се надявах да е било бързо.
Кейт придърпа един стол, взе ръката ми и известно време седяхме мълчаливо.
Накрая тя каза:
— Том е на… местопрестъплението. После ще дойде да те види.
— Не приемам посетители на име Том.
— Джон… той иска да те види и… да те поздрави.
— Никакви снимки.
Тя подмина забележката ми.
— Когато си готов да говориш за това… искам да знам как стана всичко.
Бях готов да говоря за това още сега, но знаех, че щях да повтарям една и съща история поне двайсет пъти пред половината Министерство на правосъдието — без да броим Том Уолш, — и затова казах:
— Когато се прибера вкъщи. Можеш да ми помогнеш с доклада за инцидента.
Тя се усмихна.
— Не се надувай толкова.
Усмихнах се.
Усетих, че съм гладен.