Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че такива академични разсъждения малко интересуват онези, които умират.
— Наистина, но това е от значение. Ако те могат да правят това, защо тогава други сили, които ние не можем да видим в нашите обикновени житейски рамки, да не са способни също да достигат и да обработват енергиите в нашия свят?
— Докъде стигаме с всички тия размишления? — попита Миранда с нетърпение.
— Как изглеждаше Камъкът на живота, когато последния път посетихте Оракула? — попита Пъг.
— Какво имате предвид?
— Изглеждаше ли както винаги?
— Не знам. — Миранда беше озадачена. — Това беше единственият път, когато го видях.
— Но около него имаше нещо странно, нали?
— Имах чувството… — Тя вдигна рамене.
— Че хванатите вътре валхеру по някакъв начин вършат нещо.
— Шаваха — каза Миранда с отнесен поглед. — Мисля, че това почувствах. Че мърдаха повече от обикновеното.
— Страхувам се, че може би са намерили начин да си взаимодействуват пряко с някого или с някаква група от пантатийското общество. Може би с така наречената Изумрудена кралица, която ги води сега.
— Доста ужасна мисъл.
— Има нещо, което малцина знаят — продължи Пъг. — Чували ли сте за Черния Макрос?
— Само легенди — каза Миранда. Тонът й беше сух и Пъг разбра, че тя не вярва на раздутите приказки за великия чародей.
— Повечето от нещата, които правеше, бяха театрални, но някои бяха на много високо магическо ниво — далеч над моите сегашни разбирания и умения. Беше способен да прави неща с времето, за които можех само да предполагам.
— Пътуване във времето? — Очите й се присвиха.
— Нещо повече. Томас и аз бяхме хванати във времеви капан заедно с него и пътувахме до зората на времето, после се завърнахме. Но той можеше да използва знанията си и желанията си срещу вечността.
— Какво имате предвид?
— Използваше майсторството си и могъществото си, за да изгради връзка между Томас, моя приятел от детинство, и Ашен-Шугар…
— Онзи валхеру, чиято броня той носи! — възкликна Миранда.
— Никога не е било проста работа да се прикове древна магия в една броня. Макрос използваше бронята като средство за манипулиране на моя приятел, така че да свърши това, което свърши по време на Войната на разлома.
— Хитро копеле — промърмори Миранда.
— А ако предположим, че бронята на Томас не е единственото средство за подобна манипулация?
— Възможно ли е? — Очите на Миранда се отвориха широко.
— Разбира се, че е възможно — каза Пъг. — Колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че невъзможните неща са доста малко.
Миранда стана и започна да крачи из малката стая.
— Как ще разберем?
— Ще чакаме Калис да се върне или по някакъв начин да ни прати вест. Когато за последен път видях Накор, го помолих да тръгне с Калис, ако е възможно, защото той самият е способен да прозре неща от такъв род. Това е само предположение — една възможност, за която говорих преди три години. Сега, когато ми казвате, че е заминал с Калис, ще чакам, докато не се върне. И дотогава ще се крием, за да не се превръщаме в прицел на пантатийците. Мога да се пазя за известно време, както сигурно и вие, но да съм постоянно нащрек би било уморително и ще ме разсейва от други изследвания.
Миранда кимна.
— А каква беше онази работа с дирята и останалото, с Пътя на световете и Града на боговете, защо беше всичко това?
— Исках да намеря начин да се пазя и в същото време да бъда откриван от някого с умения и талант, който трябва все пак да ме намери. Ако се бяхте разхождали безцелно по Пътя, като задавате въпроси във всеки от световете, щяхте да срещнете огромни трудности.
— Знаех за това от вашите убийци — контрира тя.
— Кой ви каза?
— Носеха се слухове в деня когато бях в „При Честния Джон“.
— Следващия път — каза Пъг, — когато наемам някого, за да бъда спокоен, мисля че ще избягвам хана. Кой ви насочи към Мустафа?
— Гневливия.
— Когато напуснахте Мустафа, се отправих в планините, за да ви чакам. Простият номер да ви кажа да отидете някъде другаде беше последната ми загадка. — Той се усмихна. — Ако не се бяхте проявили като толкова любезна гостенка, щях да се отърва от вас там, на тия далечни върхове, така че да бъдете достатъчно далеч от Звезден пристан, когато пантатийците забележат извършеното.