Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Канапът бе прерязан, челюстта увисна надолу. В устата проблеснаха няколко малки и гладки камъчета, влажни от слюнка. Една капка се плъзна навън и бавно падна върху гърдите на жената, точно там, където около широкото острие на кухненски нож бавно се разширяваше тъмно петно… Върху дръжката му личаха остатъци от ситно нарязан кориандър.
С опакото на дланта си Кроукър избърса потта, която изведнъж изби по челото му. После рязко се изправи, взе на три скока разстоянието до мрежестата врата и се втурна в кухнята.
Ароматът на задушени зеленчуци изведнъж му се стори задушлив и противен. Насочи се към хола абсолютно безшумно, както го беше учил Каменното дърво — прехвърляйки тежестта на тялото си от пръстите към петите и обратно…
Провери всички врати по пътя си. Вдясно беше банята, облицована в безупречно чисти бели плочки. Миришеше на сандалово дърво. Точно срещу нея се намираше малък кабинет, обзаведен с диван, тясно писалище и тънък килим от изкуствена материя с цвят на препечено кафе. До него беше главната спалня с бяло-розови тапети на стените. Последната врата вдясно беше затворена и той предпазливо залепи ухо до бравата.
Не чу нищо, изчака няколко секунди, след което завъртя топката, дръпна се назад и отвори вратата със силен ритник. Стаята беше широка и празна. Очевидно беше пристроена наскоро, тъй като лепенето на тапети по стените не беше довършено, неизциклените дъски на пода бяха изцапани с бяла боя, навсякъде се въргаляха инструменти. Единствената мебел беше широка метална маса, боядисана в зелено, върху нея бяха струпани компютри, модеми, кутийки с дискети и книжки с инструкции. От тавана висеше жица с кафява фасунга и гола крушка. Но осветлението не идваше от нея, а от малкия огън, който припламваше в средата на помещението в нещо като корито от дялан камък. Именно тази светлина му позволи да види крокодила.
Гадното и заплашително на вид влечуго, покрито с плочки от роговица в зеленикав цвят, клечеше в ъгъла, мрачно проблясващите му очички внимателно следяха движенията на двуногото същество, което от векове наред е било негов враг и желана плячка… Бронираната опашка потрепна от напрежение, черните устни се разтеглиха, отдолу се показаха огромни жълтеникави резци. Мускулите на масивното туловище се стегнаха, от гърлото му излетя заплашително съскане…
Очите на Кроукър попаднаха върху Пабло Лайес. Лежеше на една страна, инвалидната количка почти го беше захлупила. Положението на тялото му беше такова, сякаш гигантски зъби бяха пречупили гръбначния му стълб.
Понечи да пристъпи към него, но крокодилът се стрелна напред. Сивкавата му паст заплашително зейна, огромните челюсти щракнаха със силата на пушечен изстрел.
Кроукър отскочи, някой зад него се захили.
— Cuidado, senor. Внимавай! Ще те убие като нищо!
Вдясно от вратата се размърда едва доловима сянка, върху лицето й се белееше нещо като марля:
— Освен това Лайес е мъртъв, можеш да ми повярваш…
— Хектор! Какво си направил тук?!
— Снощи сънувах, че се нося в небесната шир… Сам и безпомощен. Гледах звездите, но те бяха твърде далеч, за да ме притеглят към себе си… Събудих се и разбрах, че съм сънувал теб, senor…
— Сега не сънуваш! — изръмжа му и напрегна мускули. — Аз съм тук и имам възможност за избор. А вашите закони да вървят по дяволите!
Огромната глава на крокодила се въртеше наляво-надясно, сякаш гадината слушаше разговора.
— В такъв случай ще умреш, senor. Точно като Естрела и Пабло…
Назова жертвите си с малките им имена, сякаш между тях беше съществувало близко приятелство.
— Няма да ме убиеш, Хектор — поклати глава той. — Поне не сега… Първо трябва да вкарам един куршум в главата на Хуан Гарсия Барбачена.
— Аз трябваше да го сторя! — моментално побесня Хектор, кехлибарените му очи налудничаво проблеснаха. — Това не е справедливо! Винаги съм го твърдял! Madre de mentiras, защо ни е тази проклета цивилизованост! Лайно като Барбачена не заслужава толкова лека смърт! Повтарям това на Антонио, ама кой да ме чуе! Този мръсник трябва да гледа как вечността бавно го поглъща, да усеща лепкавите пипала на смъртта… Да ме гледа ей тук! — Разперените му пръсти се стрелнаха нагоре, към очите. — Бих го обработил както трябва, точно според правилата на Хета-И!
— Не споменавай Хета-И, поне пред мен! — присви очи Кроукър. — Това е лечителско изкуство, но вие с брат ти сте го превърнали в нещо жестоко и животинско! — Ръцете му описаха полукръг: — Огледай се наоколо! Всичко е пропито с лудост и смърт! Естрела беше лечителката, но ти и нея уби!