Спомен за светлина

Мат припряно започна да се облича.

Тя също се заоблича, но не достатъчно бързо за вкуса му. Не му допадаше никак един пазач да гледа похотливо жена му. Мястото, където бяха спали, бе обкръжено от малки синкави ели - странност тук на юг, може би бяха засадени заради екзотиката. Игличките бяха започнали да пожълтяват, но все пак предлагаха донякъде интимност. Отвъд елите имаше друг кръг дървета - праскови, помисли Мат, но беше трудно да се разбере заради окапалите листа.

Едва долавяше шума на събуждащия се град извън градината, а въздухът смътно миришеше на елови иглички. Беше достатъчно топъл, за да е приятно спането навън, но все пак се зарадва, че отново е в дрехите си.

Офицер от Смъртната стража се приближи точно когато Тюон приключи с обличането. Ботушите му изскърцаха по сухите иглички и той се поклони ниско пред нея.

- Императрице, вероятно сме заловили друг убиец. Не е съществото от снощи, защото няма рани, но се опитваше да се промъкне в двореца. Помислихме, че може би ще искате да го видите, преди да започнем разпита.

- Доведете го - каза Тюон и заоправя роклята си. - И повикайте генерал Карийд.

Офицерът се оттегли и се размина със Селусия, застанала край пътеката към поляната. Тя се приближи и застана до Тюон. Мат си сложи шапката, отиде от другата страна и намести тъпия край на ашандарея в сухата трева.

Изпита съжаление за нещастния глупак, хванат да се промъква в палата. Можеше да е убиец, но можеше и да е просто някой просяк или друг тъпак, тръгнал да търси силни усещания. Или пък можеше да е…

… Прероденият Дракон.

Мат изпъшка. Да, онзи, когото водеха по пътеката, беше Ранд. Изглеждаше по-стар, по-загрубял от последния път, когато се бяха видели лично. Разбира се, беше го зървал наскоро в онези проклети видения. Макар да се беше научил да спира да мисли за него, за да избегне ония цветове, Ранд все пак се мяркаше в тях от време на време.

Все едно, да го види лично беше съвсем друга работа. Колко… Светлина, колко време _все пак_ беше минало? „Последния път, когато го видях със собствените си очи, беше когато ме прати до Салидар за Елейн.” Беше сякаш преди цяла вечност. Беше преди да дойде в Ебу Дар, преди да види голама за първи път. Преди Тилин и преди Тюон.

Мат се намръщи, докато водеха Ранд към Тюон - ръцете му бяха вързани зад гърба. Тюон заговори със Селусия, като завъртя пръсти в ръчния им говор.

Ранд изобщо не изглеждаше притеснен. Лицето му беше спокойно. Носеше хубаво палто, в червено и черно, бяла риза отдолу, черни панталони. Никакво злато и скъпоценности, никакво оръжие изобщо.

- Тюон - почна Мат. - Това е…

Тюон се извърна от Селусия и видя Ранд.

- Дамане! - прекъсна го тя. - Доведете моята дамане! Бегом, Мюзикар! Бегом!!!

Гвардеецът от Смъртната стража се спря объркан. После се обърна, затича и завика с цяло гърло да доведат дамане и знаменен генерал Карийд.