Заслепяващият нож

Към десетия ден в армията се бяха включили двайсет и две хиляди мъже.

Разбира се, добавянето на толкова много нетренирани и недисциплинирани хора към една и без това недостатъчно тренирана и недисциплинирана армия създаваше огромни проблеми. Вечер Лив слушаше препирните на съветниците по този повод — дори повишаваха глас на принца. Дали робите да се сформират в отделни части, или да се прибавят към вече съществуващите бойни единици? (Второто.) Какво да се прави с роби, които се предлагат на жени или мъже в лагера? (Екзекутиране.) Всички роби бяха мъже и само лагерните им надзиратели и техните фаворити — а те всичките бяха избягали — имаха право да посещават проститутките в Торикос. Можеше ли да се направи нещо за тях?

Принцът се беше заел с този проблем, като събра представители на робите, пълководците си и проститутките — които досега не се бяха организирали в нещо като гилдия, но го направиха светкавично, след като им казаха, че така биха могли да спечелят повече. Ушите на Лив пламнаха, докато слушаше, но принцът изобщо не я помоли да напусне. Накара Майката на компаньонките, както искаха да ги наричат проститутките, да му каже колко клиенти могат да обслужат жените ѝ на ден. Извади чипове, две трети от тази бройка, изработени от бронз и с напечатана на тях сцена на полов акт. След това извади много по-малък брой сребърни чипове, които можеше да се използват за най-добрите компаньонки — остави на Майката да реши как да избира жените. Разпредели една трета от чиповете за пълководците, една за началника на събирачите на храна и една — за своя ковчежник.

Чиповете щяха да се дават на мъже, отличили се в службата — било с това, че са донесли повече зърно, било защото са били доброволци в особено рисковани задачи. Най-малко половината чипове трябваше да се раздават на робите и ако се откриеше злоупотреба със задържане на чипове и даването им на фаворити, злоупотребилият щеше да бъде арестуван и екзекутиран. След това, всеки ден, компаньонките щяха да връщат чиповете за осребряване. Последната третина можеше да се изкупува от всеки в армията на определена цена, което да компенсира първоначално субсидията за другите.

Принцът каза:

— През следващите две седмици искам да се постараете да намерите начин да ги раздавате на колкото може повече мъже, а не на едни и същи непрекъснато. Дайте на всеки възможност да спечели чип. След това ще пресметнем отново. Не искаме безредици и изнасилвания тази седмица, но и не искаме финансов провал следващата.

На другия ден лагерът като че ли се смали с една третина, след като новоосвободените мъже се пръснаха в доброволни мисии във всички посоки.

Докато се приближаваха към Идос, селищата ставаха по-големи и плячката нарастваше. Никой не оказваше съпротива, докато не стигнаха почти до Идос, до град Ергион. Градът имаше каменна стена, стрелци и няколко притеглящи. Лив не можеше да проумее какво си мислят хората в града — Идос, който лесно можеше да бъде защитен, беше само на един ден път за семейство, на два — за армия. Лесен път, особено когато бягаш да си спасиш живота. Но старейшините на града по някакъв начин се бяха самоубедили, че могат да разпръснат една робска армия като плява.