Заслепяващият нож

Тя замахна към него, но той отби късия ѝ меч настрани и я удари в лицето с лявата си ръка. Добър удар, макар да го заболя. Тя залитна и се олюля на ранения си крак.

Ако беше продължил след този удар, можеше да приключи боя веднага, но беше предпазлив — боеше се, че жената го заблуждава.

Тя се съвзе — от носа ѝ течеше кръв — и залитна. Може би преигра малко със залитането.

— Всеки капитан на стражата на пет карета наоколо е подкупен — каза му. — А и чуй какво става навън.

Кип не беше сигурен за какво му говори. А, бурята и гръмотевиците.

— Това означава, че никой, който е чул изстрелите, няма да си помисли нищо. Ще умреш тук, огнено момче.

— Защо ги убихте? — попита Кип. Печелеше време. Виждаше кървавото петно, разширяващо се на тъмните ѝ панталони. Рикошетът я беше поразил.

Във война няма измами. Има само оцелели и жертви. Треньор Фиск им беше набивал тези уроци в главите. Черногвардейците не се учеха да се дуелират. Учеха се да убиват.

Кип не беше добър боец с нож, но беше по-силен от тази жена, особено след като загубата на кръв я изтощаваше. Бавното им кръжене из стаята го беше върнало на ръка разстояние от столчето.

— Заповеди — отвърна тя. — А кой по дяволите си ти, за да мога да докладвам кого сме убили?

— Кип Гайл — каза той.

— Гайл?

Кип хвърли кинжала по нея. Никога не е добра идея да хвърляш ножа си, освен ако не знаеш как да хвърляш ножове. Кип не знаеше. Но тя не го очакваше… и кинжалът я удари в гърдите. С дръжката.

Но тя все пак отскочи, изруга и Кип награби столчето с две ръце и замахна.

Убийцата се опита да се отдръпне още, но беше точно до стената и нямаше къде да отиде. Кип вложи в удара цялата си сила. Жената се опита да блокира, но той разби защитата ѝ, отчупи единия крак на столчето и го превърна в оръжие.

Но не повтори предишната си грешка. Този път продължи атаката. Стаята беше станала по-светла и той видя, че ръката на убийцата явно е счупена, но тя все пак успяваше някак да задържи меча си. Тъкмо посягаше да сграбчи Кип с лявата си ръка, когато той се натресе в нея, блъсна я в стената с наведеното си рамо.

Чу как дъхът ѝ изсвистя през гърлото, а след това двамата се сборичкаха за меча ѝ.

— Ния! — извика глас от стълбището. — Слез долу!

Кип се обърна и видя другия убиец — онзи, когото бе готов да се закълне, че е убил. Държеше пистолет. Убийцата, Ния, се опита да се измъкне от него и да залегне, но Кип я задържа, без да откъсва очи от оранжевата точица, рееща се над пистолета на мъжа — бавно горящ фитил.

Кип се завъртя рязко с Ния, лице срещу лице, забравил изобщо за меча между тях.

Изстрел — и главата на Ния се люшна и го блъсна в лицето. Очите му се напълниха със сълзи.

— Ния!

Кип залитна назад, спъна се и падна по задник. Ния се свлече до него, черепът ѝ се беше пръснал.

Докато падаше, Кип си удари главата в стената. Не толкова силно, че ударът да го зашемети, но все пак го заболя.

„Аз съм тъпак!“ Бръкна в джоба си и измъкна зелените си очила.