Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Слабините. Не обичаше думата „слабини“.
Секретарят се покашля.
— Мога ли да ти помогна с още нещо?
О, Кип се разтакаваше.
— Не. Благодаря ви още веднъж.
И излезе.
Не знаеше къде да отиде. Нямаше никакво безопасно място, където да скрие нещо, струващо цяло имане. Но се усети, че тръгва към къщата на Янус Бориг. Тя също имаше неща, които струваха цяло имане. Сигурно щеше да може да му даде съвет.
Когато стигна до преддверието, забеляза, че всички влизащи са прогизнали. Помисли да се върне до стаята си и да си вземе наметало, но стаята му като нищо можеше да се наблюдава от шпионин, а вече се беше провалил с пазенето на кинжала. Може да извадиш късмет веднъж, но да очакваш да се повтори е прекалено.
Е, значи щеше да се намокри. Нищо нямаше да му стане. Излезе навън и затича.
Когато стигна до къщата на Янус Бориг, целият мокър и премръзнал, видя, че вратата е изкъртена, откъсната от пантите. Подуши нещо във въздуха. Кръв. Кръв и пушек.
61.
Усещаше, че страхът се опитва да го парализира, но страхът беше бавен. Страхът можеше да кацне на раменете му и да разпери черните си криле над лицето му само ако му дадеше място, където да свие гнездото си. Прехвърчаше покрай главата му и забиваше кървавия си клюн към очите му, но Кип беше по-бърз.
Втурна се вътре.
Препъна се в нещо. Нещо меко и поддаващо. Не нещо. Някой.
Веднъж поне тежестта му да свърши нещо полезно. Кип се олюля, блъсна се в някой невидим и го събори. За миг зърна крак в крачол, подал се от отворено наметало. Мъжки крак. Мъжът рухна върху една съборена лавица.
Пръснаха се карти. Мъжът сигурно ги беше държал и когато падна, те се разпиляха.
След това се чу шумолене на плат и мъжът изчезна.
Кип скочи на крака, хлъзна се по сметта на пода и видя трупове. Въоръжени мъже, петима-шестима, всички в черни униформи със сребърен щит, извезан на гърдите. Охраната на Янус Бориг. Всички мъртви бяха от охраната ѝ. Без да убият никого.
Звукът на извадена от ножница стомана проряза съсъка на дъжда и вятъра навън.
Кип разшири очите си за подчервения спектър… и невидимият изведнъж се очерта на фокус. Бе загърнат в наметалото, но все пак излъчваше повече топлина от всичко наоколо. Крачеше право към Кип, без да си прави труда да се приведе. Кип сигурно изглеждаше лесна плячка.
Кип се заозърта трескаво, уж няма представа какво става, и зачака загърнатият в наметалото мъж да се приближи. Явно наметалото скриваше само това, което беше под него, тъй че мъжът имаше само един къс меч и не можеше да го вдигне до последната секунда, за да не се види във въздуха. Крачеше към него с върха на меча надолу.
Когато се доближи на две крачки, Кип изкрещя, скочи към него и лявата му ръка замахна в блок, който изби дясната ръка на другия, ръката с меча, а с дясната заби кинжала в гърдите му.
С подчервеното трудно се различаваха подробности или Кип просто беше тромав, защото единият му крак стъпи на някакви книги и огризки от ябълки. Кип се подхлъзна, падна и изпусна кинжала.
Скочи отново на крака. Невидимият мъж вече беше много видим, пльоснал се на пода с разперени ръце и неподвижен, кинжалът на Кип стърчеше от гърдите му.
Кип се огледа трескаво. Янус имаше хиляда мускета тука. Защо не можеше да намери някой от тях сега? Не видя нещо да гори, макар че миришеше на пушек. Надуши също така смолистата свежа кедрова миризма на зелен луксин. Бяха изгасили огньовете с луксин. Огньове. Янус Бориг беше казала, че е сложила капани на картите горе. Да беше сложила и тук, долу.
— Вокс? — извика женски глас от горния етаж. — Какво стана?
Кип измъкна кинжала от гърдите на мъртвия и тръгна нагоре по стъпалата, крадешком като носорог, паднал върху кош с порцелан. Жената стоеше при стената с карти, смъкваше ги и ги редеше в дървено сандъче с прегради, но когато Кип се появи пред очите ѝ, пусна сандъчето на масата и придърпа наметалото около себе си.
Без да се усети, Кип беше оставил очите си да се върнат към нормално зрение. Зърна за миг горната стая. Янус Бориг лежеше до писалището си, мъртва. Един гладък участък от стената беше разбит и се виждаше скривалището, където трябваше да е държала карти или други съкровища, а половината стена беше гола.
Блещукането тръгна към него и той настрои очите си. Невидимата жена се превърна в топло сияние — идваше бързо към него, като вдигна меча си в последната секунда.
Тези убийци явно бяха свикнали на лесни жертви, защото когато Кип отскочи настрани, тя беше толкова изненадана, че дори не се опита да реагира. Кип се завъртя рязко, скочи покрай нея и замахна.