Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Тя го изгледа остро.

— Мислех, че си се отказал от баровете.

— Влязох само за минута. Всеки следобед взимам само по едно питие, никога повече.

— Не искаш ли един коктейл преди вечерята? — попита го Линкълн.

— Взимам само по едно питие всеки следобед и вече го изпих.

— Надявам се, че ще се придържаш към това — каза Марион.

Студенината в гласа й явно показваше нейната омраза, но Чарли само се усмихна — той имаше по-големи планове. Самата й агресивност му даваше предимство, пък и той умееше да чака. Искаше те да подхванат разговора за това, което го беше довело в Париж.

По време на вечерята не можеше да реши дали Хонория прилича повече на него или на майка си. Хубаво ще е, ако не съчетае в себе си онези черти на двамата, които ги бяха довели до катастрофа. В него се надигна огромна вълна от чувство за покровителство. Помисли си, че знае какво трябва да направи за нея. Той вярваше в характера; прииска му се да се върне с едно поколение назад и отново да се довери на характера като вечно ценен елемент. Всичко останало се заличаваше.

Чарли си тръгна веднага след вечерята, но не за да се прибере. Любопитно му беше да види нощния Париж с по-ясни и по-здравомислещи очи, отколкото в онези дни. Купи си куверт за Казиното и гледа как Жозефина Бекер изпълнява своите шоколадени арабески.

След един час излезе и пое към Монмартър, мина по Рю Пигал в посока към Плас Бланш. Дъждът беше спрял и тук-там пред кабаретата слизаха от таксита официално облечени хора, кокотките се разхождаха поотделно или по двойки, имаше и много негри. Мина край една осветена врата, откъм която се носеше музика, и се спря с чувството за нещо познато; беше „Бриштоп“, където бе загубил толкова много време и толкова много пари. Няколко врати по-нататък откри още едно от старите любими заведения и надникна непредпазливо вътре. Незабавно пъргавият оркестър засвири с гръм, двойка професионални танцьори скочиха на нозе, а метрдотелът се втурна насреща му с думите: „Ей сега ще дойде цяла тълпа, сър!“ Но той се отдръпна бързо, като си помисли: „Трябва да си ужасно пиян.“