Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
В тази последна ужасна, изсъскана през зъби дума видях как сълзите изскачат в очите му, все едно е бил пронизан изотзад. Издаде тихо стенание, с разкривено от страдание лице, досущ като една испанска картина на гол светец, която бях видял в „Нашънъл Джиографик“. По бузата му към челюстта се търкулна една сълза, последвана от втора, която залепна за петно от шоколадово тесто в ъгълчето на устата на Върнън.
— О… — прошепна той. — О… о… не.
— Млади господарю Върнън? — гласът бе тих като неговия, но в него се усещаше твърдост.
Г-н Причърд бе влязъл в стаята. Върнън дори не го погледна. Наканих се да се изправя, но г-н Причърд каза:
— Господарю Кори? Моля, останете си на местото за момента.
Останах. Икономът прекоси стаята и застана зад Върнън, посегна и нежно положи ръка на слабото му рамо.
— Вечерята приключи, млади господарю!
Голият мъж не помръдна и не отговори. Очите му бяха мътни и мъртви, в него нямаше нищо живо, освен бавното пълзящите сълзи.
— Време е да си лягате, сър — каза г-н Причърд.
Върнън каза с глух, далечен глас:
— Ще се събудя ли?
— Вярвам, че ще се събудите, сър — икономът го потупа по рамото, докосването бе бащинско. — Кажете лека нощ на гостите ни за вечеря!
Върнън ме погледна. Държеше се така, сякаш никога досега не ме е виждал, сякаш бях някой непознат, дошъл в дома му. Но после погледът му оживя отново и той подсмръкна и се усмихна по момчешкия си начин.
— Прах по релсите — каза. — Натрупва се и влакът може да дерайлира… — намръщи се за миг, но това бе просто малка буря и отмина бързо. Усмивката се завърна. — Кори, благодаря, че вечеря с мен тази вечер!
— Да, съ…
Той вдигна пръст.
— Върнън.
— Върнън — повторих.
Домакинът ми се изправи, аз също. Г-н Причърд ми каза:
— Баща ти те чака при входната врата. Завиваш надясно и вървиш по коридора, и ще стигнеш до нея. След няколко минути ще дойда отвън да ви закарам у дома, стига да нямате против да ме изчакате при колата… — той улови единия лакът на Върнън и го поведе през вратата.
Младежът вървеше като древен старец.
— Беше ми много приятно на вечеря! — казах му.
Върнън се спря и ме погледна. Усмивката му трепкаше, включваше се и се изключваше като примигване на счупена неонова табела.
— Надявам се да продължиш да пишеш, Кори! Надявам се да ти се случват само хубави неща!
— Благодаря, Върнън!
Той кимна, удовлетворен, че сме осъществили връзка. Спря се отново на изхода на трапезарията.
— Знаеш ли, Кори, понякога сънувам много странен сън. В него обикалям по улиците посред бял ден и нямам никакви дрехи на себе си… — той се засмя. — И едно конче даже нямам. Представяш ли си!
Не си спомням да съм се усмихнал.
Върнън остави г-н Причърд да го изведе. Погледнах към купчините чинии и ми призля.
Лесно намерих входната врата. Татко вече беше там; по начина, по който се усмихваше, можех да позная, че няма понятие на какво съм станал свидетел.
— Добре ли си поговорихте? — попита.
Предполагам, промърморил съм нещо, което го е удовлетворило.
— Той добре ли се отнесе с теб?
Кимнах.
Татко беше доволен и щастлив сега, когато стомахът му бе пълен с телешка яхния и Върнън не ме бе наранил.