Без теб

Прехапа устни. Заради горещото кафе. А и заради болката при допира с горещата течност. Бодване в сърцето. Би могъл да раздели на две това богатство... ако Назим бе дошъл тук заедно с него. Е, може би не на две равни части, но въпреки това делът на Назим щеше да е достатъчен, за да могат той и Айля да си купят онази къща в Турция. Само че Назим не бе пожелал да го последва. Този път не му бе достигнала смелост. „Пито-платено, Кредюл!“ – казваше той. А и според него Дьо Карвил вече бяха платили достатъчно. Случаят бе закрит. Приключен. Кредюл Гран-Дюк си даваше сметка, че не трябваше да повишава тон. Назим бе прекрасен човек, но малко нещо нервак.

„Ще ида при ченгетата, Кредюл – бе го заплашил той. – Способен съм да го направя, ако не ме оставиш на мира. От доста време нещо ме яде отвътре.“

„Какво означава „от доста време нещо ме яде отвътре“? Какво искаш да кажеш?“ – го бе попитал Гран-Дюк.

Кредюл Гран-Дюк се бе уплашил. Назим рядко говореше празни приказки. Гран-Дюк поиска обяснения, гаранции, а после всичко отиде по дяволите. Назим пръв извади оръжието си, но Кредюл Гран-Дюк бе по-бърз в стрелбата. Това бе всичко. И главата на Назим падна в огъня на камината.

А после идеите на Гран-Дюк заваляха една след друга. Едната водеше след себе си следващата. Така реши да набута още малко лицето на Назим в огъня, за да го направи неразпознаваем. После да го издърпа и да обръсне онова, което бе останало от мустаците му, да му облече своите дрехи, да му нахлузи своите обувки, да му сложи часовника си, в случай че Лили или Марк проявят любопитство. Не бе предвидил да убие Айля, но от този момент нататък нямаше друг избор. Гран-Дюк я познаваше. Щеше да иде право в полицията. Назим не бе участвал в нищо, но бе напълно в течение на опита за убийство на дядо и баба Витрал, а този кретен сигурно бе разказал всичко на Айля, докато са лежали един до друг. Негова ли бе грешката, че Назим бе толкова глупав, че не криеше от Айля работата си? Тя му се бе обадила предишната вечер. Бе му оставила и издаващи паниката ѝ съобщения. Бе принуден да се върне в Париж. Пет часа път по магистралата. А после я проследи дискретно от ресторантчето ѝ на булевард „Распай“ до улица „Бют-о-кай“ и в гората в Кувре. Трябваше да приключи с нея там, защото нямаше да има друг удобен случай. А после да се върне в Юра, карайки със сто и осемдесет километра в час по магистрала А39, за да притисне раздавача. И да приключи случая.