Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Звярът скочи и така изрита Пазителя с двата си крака, че го откърти от основата му. Творението се катурна и дрънченето закънтя още по-оглушително. Лорскът понесе и втори енергиен удар, затова пък постигна целта си. Каран се лиши от укритието си. Тя пак се спусна към вратата и заудря с камък.
— Отворете!
И вратата се открехна. Стоящият на стража гашад надзърна недоумяващо към стълбището. Тя се мушна покрай него, изплъзна му се, отскочи от втория и профуча към Шазмак, където също нямаше да намери безопасно убежище.
Първият страж я прокле и затръшна вратата, но тя бе блъсната с яростен ритник, откъснал пантите. Гашадът литна към отсрещната стена. Вторият се опитваше да отстъпи заднешком и протягаше ръка към стойката с наредени копия.
А Каран бягаше надалеч от тях. Да се бият помежду си. Криволичеше по коридорите в тази неизвестна за нея част от крепостта. В третия коридор имаше запалени лампи на малко места, може би тук рядко се вясваше някой. Продължи по него, колкото можа, и рухна на пода, докато сърцето й престане да блъска толкова лудо.
Не беше за вярване — оцеля и влезе в Шазмак. Още не знаеше къде е, но скоро щеше да се натъкне на познати стаи и проходи. Оставаше само да се крие от гашадите, да избяга от лорска, ако е оцелял, и да намери Мейгрейт, без да я спипа Рулке или озлобената Фейеламор…
„Лесна работа — подсмихна се Каран, — след всичко, което току-що преживях.“
40. Нанолет
Докато Каран си играеше на криеница с гашадите, а може би и с лорска, мина около ден. Губеше представа за времето. Някога Шазмак бе неин дом, а тя — палаво и любознателно дете. Провираше се навсякъде в позволените й места. Познаваше скрити тунели, коридори и шахти. Имаше и стълби, по които никой не минаваше отдавна. Известно й беше и как да не събужда Пазителите, стига да не са настроени специално да бдят за нея. Дори гашадите да не бяха стотици, а хиляди, пак се губеха в огромната плетеница на Шазмак.
Веднъж-дваж се успокои достатъчно, за да се залости в празни покои и да поспи, макар и да сънуваше кошмари, в които бягаше, криеше се и накрая винаги я намираха. Досущ като в живота й.
Не се уталожваше и страхът й за Мейгрейт, в чието самообладание пред трудностите не вярваше. Затова продължаваше да се промъква заобиколно в града. Усетът и я водеше към Мейгрейт… и към Рулке.
Дотича Идлис.
— Пазителите не са я разкрили. Докладваха ми обаче за произшествието вчера, когато те вдигнали тревога в запустяла част от града, пред вратата към мините.
— Продължавай — заплашително настоя Рулке. — Там ли стражниците са пренебрегнали дълга си и са избягали?
— Не, някой е разбил вратата откъм мините. Намерихме крак с ботуш от единия страж на стълбата, също и токата от колана на втория. Нищо друго не е останало от тях…
— Казвай нататък!
— Видяхме и кървавите следи на една от тварите, които проникнаха от пустотата. Лорск, който сега е някъде в Шазмак.
— По-труден противник, отколкото бих си пожелал — промърмори Рулке. — Увеличете чувствителността на Пазителите, за да не мине и плъх незабелязано. Издирвайте лорска, но в групи по най-малко двама.
— Каран! — изхърка Тенсор, защитен от края на портала, който се бе раздул и заемаше половината зала.
— Ти пък какво искаш? — озъби му се Рулке.
— Аз й казах за този таен вход на града, до който се стига през мините.
Каронът го прокле.
— Значи е ясно, че е изял и нея.
Лиан се олюля като пиян и Рулке го задържа да не падне.
— Тя е обезвредила капаните по целия път — добави Тенсор, — иначе съществото не би намерило никога входа.
— Да, имаше една-две малки следи в прахоляка — призна Идлис, — но не личеше дали е влязла.
— Тук е! — загърмя от радост гласът на Рулке. — Ама че корава жена! Намерете я!
Фейеламор пристъпваше от крак на крак отстрани, лицето й беше изпито. Машината се завъртя към нея.
— Тънеш в неведение, а? — подхвърли й Рулке. — Може да се окаже, че си ми ненужна.
Стената закънтя отново. Тенсор размаха юмрук, около който грейна слабичка светлина.
— Няма да се възползваш от Каран!
За миг раздразнението на Рулке се отприщи.
— Я не ми дотягай, че ще се разправя с всички ви!
Бутна ръчките, завъртя колелцата и между пашкула и машината с тежък гръм се образува преграда. Раздели залата като с дебел стъклен лист без никаква пролука.
Рулке бе изблъскал Мендарк нейде из промеждутъка, който не се различаваше много от Нощната пустош. И сега Мендарк не знаеше как да се измъкне. Премяташе се в пространства, изпъстрени с припламвания като фойерверки. Накрая пак употреби флейтата.