Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Но смяташ себе си за достойна?
Тя се намръщи. Този въпрос не спираше да я притеснява.
— Не знам. Надявам се.
— Призна, че си я използвала, за да убиеш.
— Да. – Тя въздъхна. – Смяташ ли, че бих направила нещо такова само за да стана по-силна? Или без добра причина?
Той отново погледна към Акарин.
— Не знам.
Тя проследи погледа му. Конят на Акарин вървеше на двайсетина крачки пред тях.
— Но смяташ, че Акарин би убил заради силата, нали?
— Да – призна Дориен. – Той призна, че е убивал много пъти.
— Ако не беше, още щеше да е роб в Сачака – или труп – а Гилдията отдавна да е била нападната и унищожена.
— Ако той казва истината.
— Казва я.
Дориен поклати глава и погледна към гората.
— Дориен, трябва да кажеш на Гилдията, че ичаните идват – настоя тя. – И... да ни позволиш да останем от тази страна на планината. Ичаните знаят, че снощи сме преминали отсам. Ако се върнем, ще ни убият.
Той се обърна и я погледна. Изражението на лицето му се колебаеше между тревога и недоверие.
Тогава на пътя пред тях се появи човешка фигура.
Сония реагира инстинктивно, но щитът, който издигна около себе си и Дориен се срина под мощния силов удар. Тя усети как излита назад, а ударът в земята изкара въздуха от дробовете й. Чу как Дориен изруга, наблизо изтропаха копита и тя бързо издигна нов щит. Разнесе се силно цвилене и бърз тропот на отдалечаващи се копита.
„Стани – помисли си тя. – Стани и намери Акарин!”
Сония се претърколи и се изправи. С крайчеца на окото си забеляза как Дориен се превива наблизо. Акарин се намираше на няколко крачки от тях.
Между нея и Акарин стоеше Парика.
Сония почувства как стомахът й се свива от страх. Акарин не бе достатъчно силен, за да се бие с ичани. Дори ако тя и Дориен му помогнеха, нямаше да има особена разлика.
Акарин нападна магьосника-ичани и въздухът проблесна. Парика отвърна с мощни удари.
— Сония.
Тя погледна към Дориен, който се беше промъкнал до нея.
— Това ичани ли е?
— Да. Името му е Парика. Сега вярваш ли ми?
Той не отговори. Тя го хвана за ръката.
— Акарин не е достатъчно силен, за да се бори с него. Трябва да му помогнем.
— Много добре. Но няма да го убивам, освен ако не съм сигурен, че е такъв, какъвто е.
Двамата нанесоха удар едновременно. Магьосникът-ичани погледна през рамо. Когато видя Дориен, той се усмихна презрително, но при вида на Сония лицето му се изкриви в злобна гримаса. Той обърна гръб на Акарин и тръгна към нея.
Сония отстъпи назад. Тя не спираше да нанася удар след удар, но това не го спираше. Ударите на Дориен също нямаха никакъв ефект.
Акарин продължаваше да го засипва с удари отзад, но Парика не му обръщаше никакво внимание.
Дориен започна да се отдалечава от нея и Сония разбра, че той се опитва да отвлече вниманието на Парика. Магьосникът-ичани не му обърна никакво внимание. Ударите му ставаха все по-мощни и тя му позволи да я изтика от пътя.
„Мисли – каза си Сония. – Не може да няма изход от това. Спомни си уроците на лорд Ийкмо”.
Тя атакува щита на Парика от всички страни и установи, че е непробиваем. Обмисли всички фалшиви удари и трикове, които беше използвала в клас, но повечето разчитаха на противник, който се опитва да пести силите си, като отслаби щита си. Единственото, което й оставаше, бе да го примами да изхаби силата си.
Тогава Дориен застана между нея и магьосника-ичани.
Лицето на Парика потъмня. Той се спря и изпрати няколко мощни удара към лечителя. Дориен залитна назад и щитът му потрепери. Сония изтича към него и покри щита му със своя. В този миг усети, че собствената й сила започва да се колебае. Дориен я хвана за ръката.
— Много е силен!
— Да, и аз няма да издържа дълго.
— Трябва да се махнем оттук. – Той я хвана за ръката и я задърпа по пътя.
— Но Акарин...
— Той се справя добре. Повече нищо не можем да направим.
— Той не е достатъчно силен.
— Тогава всички сме обречени.
Разтърси я пореден удар. Тя усети как Дориен побягва и я дърпа след себе си. Следващият удар ги тласна напред. Сония почерпи от силата си и разбра, че не й остава много.
Следващият му удар разби щита й.
Тя погледна през рамо и видя, че Парика тича към нея. Акарин го следваше по петите. Тя побягна.
Изведнъж я връхлетя силен удар. Той изкара въздуха от дробовете й и я накара да се стовари върху земята. За миг остана да лежи неподвижно, зашеметена от двойния удар. После се напрегна и се надигна на лакти.
Дориен лежеше на няколко крачки от нея, неподвижен и пребледнял. Тя се опита да се изправи, но нов удар я отхвърли назад. Сония усети жилването на защитна бариера и сърцето й замръзна от ужас. Една ръка се вкопчи в китката й и я изправи на колене. Парика стоеше надвесен над нея и се хилеше злобно. Тя го гледаше ужасено и невярващо.