Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Вижте сега. Само част от онова, което ви казах, беше лъжа. Аз наистина бях офицер на служба при Архонта, само че не морски. Аз бях капитан в неговото разузнаване.
— Разузнаване? — кресна Аспел, който беше един от мъжете с лъкове на бака. — За шпиони и такива работи ли приказваш?
— Точно така — потвърди Локи. — Шпиони. И такива работи. Аз мразя Архонта. Писнало ми беше да му служа и реших… Реших, че с кораб и екипаж аз със сигурност ще успея да избягам, като едновременно с това и му създам големи ядове. Калдрис дойде с мен, за да върши истинската работа, докато аз се уча.
— Да, но не се случи така — рече Джабрил. — Ти не само ни излъга за себе си. — Той загърби Локи и Джийн и се обърна към екипажа: — Той ни изведе в открито море без жена на борда!
Свъсени погледи, дюдюкания, непристойни жестове и немалко знаци, пазещи от злото. Екипажът никак не беше доволен от напомнянето.
— Чакайте! — провикна се Локи. — Аз възнамерявах да вземем и жени с нас! Имах и четири жени в списъка. Не сте ли ги виждали в Обветрената скала? Също затворнички? Всичките ги покоси треска и се наложи да ги върнат на брега, не виждате ли?
— Ако това си бил ти, може и да си го мислил, но какво направи, като се разболяха? — попита Джабрил.
— Архонтът откара проклетите затворнички, а не аз — отвърна Локи. — И аз трябваше да действам с онова, което ми остана. А ми останахте вие!
— Така си е — потвърди Джабрил. — А после ни докара тука без пукната котка на борда!
— Калдрис ми каза да взема — обясни Локи. — Простете ми, аз просто… Нали ви казах, че не съм моряк? Бях зает с това да се измъкнем от Тал Верар и ги забравих. Не разбирах!
— Вярно си е — потвърди Джабрил. — Но тогава нямаш работа тук, като не знаеш проклетите завети! Ти докара на този кораб проклятие! Късмет извадихме, че останахме живи — тоест, тия, дето оживяхме! Петима платиха за грях, който си е твой! Твоето невежество за дълга към Йоно, Бащата на бурите, на онези, които плават по водите му!
— Господарю на ненаситните води, закриляй ни! — възкликна един моряк.
— Ти ни докара това нещастие — продължи Джабрил. — И признаваш своите лъжи и невежество. Аз казвам, че този кораб няма да е чист, докато не те свалим от него! Какво ще кажат всички?
Незабавно избухна шумен и единодушен хор от потвърждения. Моряците кряскаха и размахваха оръжия към Локи и Джийн.
— Това е! — рече Джабрил. — Хвърлете оръжията на палубата.
— Чакай! — възрази Локи. — Ти каза, че ще разговаряме, а аз не съм свършил.
— Изкарах ви на палубата невредими и разговаряхме! Разговорът свърши, клетвата е спазена. — Джабрил скръсти ръце. — Пуснете оръжието!
— Вижте…
— Стрелци! — кресна Джабрил и мъжете на бака се прицелиха.
— Какъв избор имаме? — кресна сърдито Локи. — Да хвърлим оръжието за какво?
— Да не го хвърлите и да умрете на тази палуба, потънали в кърви — рече Джабрил. — Или да го хвърлите и да плувате, докъдето можете. Нека Йоно ви съди.
— Бързо и болезнено или бавно и болезнено. Да. — Локи откопча колана с меча и го пусна на палубата. — Мастер Валора нямаше нищо общо с моите гафове. Аз го въвлякох в това, също като вас!
— Ей, я чакай малко… — възкликна Джийн, докато полагаше почтително в нозете си Проклетите сестри.
— Ти какво ще кажеш, Валора? — Джабрил огледа екипажа, за да види дали ще има възражения, но такива не последваха. — Лъжецът е Равел. Равел признава, че той е извършил престъплението — щом той се махне, проклятието ще се вдигне. Ако останеш, си добре дошъл.
— Ако той отплува, и аз отплувам с него — изръмжа Джийн.
— Толкова ли държиш на него?
— Не съм длъжен да ви се обяснявам, мамка му.
— Тъй да бъде тогава. Уважавам това — рече Джабрил. — Време е да тръгвате.
— Не! — извика Локи, щом неколцина моряци тръгнаха към него с вдигнати мечове. — Не! Първо имам да кажа едно нещо.
— Каза, каквото имаше за казване. Бащата на бурите ще съди за останалото.
— Когато ви намерих, вие бяхте в тъмница — рече Локи. — Под шибаната скала. Заключени под желязо и камък! Щяхте или да умрете, или да гребете с веслата за кефа на Архонта. Бяхте умрели и гниехте, всичките до един, нещастници!
— Това вече сме го чували — рече Джабрил.
— Аз може да не съм морски офицер — продължи Локи. — Може и да си го заслужавам! Може би постъпвате правилно, като наказвате мъжа, навлякъл ви това нещастие. Но аз съм и човекът, който ви освободи. Аз съм човекът, който ви даде живота. А вие плюете на този дар пред боговете и постъпвате с мен така?