Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Не, все още има време.

София въздъхна.

— Упорит... до самия край. Еди, Джо провери здравината на тръбата, преди да те окове към нея. Тя е непоклатима като скала. Единственият начин да се откачиш от нея е като прегризеш собствената си ръка. Кой ще ти помогне?

Той не й обърна внимание, вкопчи се в тръбата и здраво я разклати напред-назад. Както му бе казала София, тя не помръдна от мястото си, дори не се поклати. Той опита отново, но без успех. София изцъка с език. Победен. Чейс пусна тръбата и седна отново на пода.

— Онзи тип, когото зарязахте мъртъв в стаята с копията, имаше радиостанция – призна той. – Свързах се с МИ-6.

София изглеждаше объркана.

— Но тя нямаше обхват да... О, разбирам. Предполагам, че това е някой от малките номера на Мак. Обаче едва ли си получил подкрепа от висшия ешелон, защото досега да бяха предприели някакви действия.

— Още не е късно.

— Не, нищо няма да направят. – Тя бавно го заобиколи, на лицето и изгря победоносна усмивка. Еди, все забравяш, че те познавам много добре. Не си много умел в лъжите.

— За разлика от теб – върна й го Чейс.

— Признай, че това е един много полезен талант. Никой от бившите ми съпрузи, включително ти, не заподозряха, че съм го използвала за собствените си цели.

— А какви са тези цели? Аз ти казах всичко, което искаше да знаеш, а сега е твой ред – поне това ми дължиш.

Тя присви очи.

— Нищо не ти дължа.

— Освен живота си.

Въпреки че тя се опита да го прикрие, Чейс усети, че думите му са я жегнали. Тя тръгна към изхода, но в един миг се спря и се обърна към него.

— Добре, щом толкова искаш да разбереш, ще ти кажа. Все пак поне отчасти и ти си виновен за това.

— От къде на къде ще съм виновен, по дяволите?

Тя се наведе към него и го погледна внимателно, в очите й гореше злоба.

— Заради теб, Еди, семейството ми загуби всичко. Остана ми само титлата. Заради теб.

Чейс се опита да вникне в думите й, но нищо не можа да разбере.

— Нещо не схващам, Софи. Може ли малко повече подробности?

— Баща ми беше твърдо против брака мис теб.

— А, да, това го разбрах още в самото начало. Някъде около пет секунди, след като се запознах с него.

— Не – изсъска тя. – Нищо не си разбрал. Той те презираше, считаше те за нищожество.

Чейс изсумтя.

— Сега вече не чувствам чак такива угризения, че му купих ония евтини бутонели за Коледа.

Тя подскочи.

— Никак не е смешно, Еди! – Той си помисли, че ще го ритне, но тя не бе толкова глупава, че да навлезе в обхвата на ръцете и краката му независимо, че го беше оковала към тръбата. – Аз никога не ти признах, че докато бях с теб, татко ме обезнаследи, лиши ме от всякакво финансиране. А ти дори ни го забеляза, защото си свикнал да живееш без пари и изобщо не ти хрумна колко много съм засегната аз

— Затова ли е всичко? – изсумтя Чейс. Горкото малко богато момиче, татко й е взел кредитните карти?