Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Тютюнът, който пушите, е едно отлично растение и грешите, задето не поглъщате балсамовата част, която се смесва със слюнката.
— Удоволствието от лулата може да се получи само тогава, когато тютюнът е превъзходен.
— Това, без съмнение, е необходимо за удоволствието от пушенето. Но не смятам, че то е най-голямото, понеже е само чувствено. Истински радости са тези, които засягат душата.
— Не мога да си представя, драги Юсуф, никакви радости, които радват душата без посредничеството на чувствата.
— Изслушай ме! Когато пълниш лулата си, това доставя ли ти удоволствие?
— Да.
— На кое от своите чувства приписваш ти това, ако не на твоята душа? Не е ли вярно, че се чувствуваш задоволен едва когато я оставиш, след като си я изпушил? Не се ли радваш, като видиш, че е останала само пепелта?
— Това е вярно!
— Значи това са две наслади, в които чувствата сигурно не вземат никакво участие, но аз те моля да отгатнеш третата, най-съществената.
— Най-съществената? Това е приятната миризма.
— Съвсем не. Тя е удоволствието на носа — значи е чувствена.
— Не знаех.
— Слушай! Най-голямото удоволствие при пушенето се състои в наблюдаването на пушека. Ти не трябва никога да го виждаш да излиза от лулата, а само от ъглите на устата и то не много често. Че това удоволствие е най-голямото, произлиза от факта, че ти никога няма да видиш един слепец да пуши. Опитай се сам да пушиш нощно време в стаята си без лампа. Един миг след като си запалил лулата, ще я оставиш настрана.
— Това, което казваш, е много вярно. Все пак трябва да ми простиш, ако намирам, че повечето от радостите на чувствата ни имат предимство пред тези, които засягат само душата.
— Преди четиридесет години и аз мислех като теб. След четиридесет години, когато станеш мъдър, ще мислиш като мен. Радостите, окъпи ми сине, които засягат чувствата, смущават спокойствието на душата, а това трябва да ти докаже, че те не заслужават да бъдат наречени истински наслади.
— За мен обаче те са истински наслади.
— Признавам, но все пак, ако си направиш труда да ги прецениш съобразно насладата, ти вече не би ги считал за такива.
— Това е възможно, но защо трябва да правя нещо, което само би намалило радостите ми?
— Ще дойде възрастта, в която ще изпиташ удоволствие от това.
— Струва ми се, окъпи мой папа, че ти предпочиташ старостта пред младостта.
— Кажи смело: дълбоката старост.
— Изненадваш ме. Трябва ли да мисля, че ти си бил нещастен в младостта си?
— Нищо подобно. Бил съм винаги щастлив и здрав, никога жертва на страсти, но това, което видях у моите връстници, бе една добра школа. Тя ме научи да опозная човека и да открия пътя към щастието. Повтарям ти, най-големите радости са само тези, които не възбуждат страстите, а осигуряват спокойствие на душата.
— Тези сладострастия ти наричаш чисти?
— Да, например, върховна наслада е наблюдаването на една широка зелена ливада. Зеленият цвят, който нашият небесен пророк тъй високо е възхвалил, действува върху окото и в този момент аз чувствувам духа ми да плува в едно толкова блажено спокойствие, сякаш се приобщава с твореца на природата. Изпитвам такъв покой, когато седя на брега на една река и наблюдавам тихите и непрекъснато движещи се вълни. Те ми разкриват картината на моя живот и постигам онова душевно равновесие, което желая.
Така разсъждаваше този турчин по време на разговора ни. Той имал две жени, които му родили двама сина и една дъщеря. Най-старият син, получил полагащата му се част от имуществото на баща му и се заселил в Солун, където се захванал с голяма търговия, бил богат. Вторият бил в сарая в служба на великия господар и неговото наследство се намирало в ръцете на един настойник. Петнадесетгодишната му дъщеря Зелми щяла да наследи останалото имущество. Той й дал образование, което би трябвало да задоволи мъжа, определен й от небето за съпруг. Скоро ще стане дума за тази дъщеря. Майките на тези три деца били умрели. От пет години насам той си взел трета съпруга, родом от Хиос — млада, със съвършена красота. Каза ми обаче, че не можел да се надява нито на син, нито на дъщеря, тъй като бил много остарял. Впрочем той бе само на шестдесет години. Преди да си тръгна, трябваше да му обещая, че ще прекарвам най-малко по един ден седмично при него.