Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Затворената в камъка фурия на огъня излетя от него, жадно поглъщайки цялата топлина наоколо. Въздухът мигновено стана с няколко градуса по-студен — но стоманата на остриетата беше много по-достъпна за измъкналата се от камъка и гладна за топлина фурия.
Мечовете издадоха пронизителен протестиращ писък, когато студът нахлу в тях. Блестящата повърхност на стоманата незабавно се покри със скреж и почти мигновено двете остриета бяха обвити от тънък слой гъста бяла мъгла.
Тави почувства студ в ръцете си, далечен проблясък на пламък, който веднага изчезна. Върховете на пръстите му се покриха с лед, а кожата на ръцете му стана яркочервена.
Тави се изправи, кимна на Варг и каза:
— Да тръгваме.
Той се обърна към най-близката стена и атакува огненото куче, което блокираше пътя.
Реакцията на фуриите беше незабавна. Те се хвърлиха към Тави и Варг, огнената им обвивка потръпваше от нетърпение.
Тави замахна с обвитите в мъгла остриета, когато първото огнено куче се нахвърли върху него. Той се отклони настрани, този път по-внимателно, така че тежестта на тялото му да не пада върху наранения крак.
Той разряза кучето с един от замръзналите мечове и острието разсече главата на фурията точно над очите, като го лиши от горната част на черепа. Сноп пламъци веднага избухна от раната.
Фурията издаде отчаян писък и се загърчи в конвулсии, сякаш изпитваше силна болка, пламък потече по земята, а тревата се запали.
Тави не спря нито за секунда. Следващо огнено куче се хвърли към него, Тави падна на едно коляно и наниза фурията на острието, прекъсвайки движението й.
Раздаде се рязък съскащ звук и огненото куче се сгърчи в агония. Отблъсна се и отскочи от острието, а когато Тави се изправи и отново замахна към него, кучето се наежи и побягна.
Тави продължи и трябваше да прескочи горящата ивица трева. Той погледна назад към Варг, но здравият каним изобщо и не помисли да скача през огъня. Той просто с ръмжене мина през него. Миризмата на обгорена козина изпълни въздуха.
Голяма част от огнените кучета ги последва и Тави изостана от Варг. Още едно куче се приближи достатъчно близко за удар и Тави го прогони обратно.
Тави не можеше да усети студа на мечовете с изтръпналите си ръце, но мъглата, обгръщаща остриетата, не беше толкова гъста, както в началото. Освен това от мястото, където стоеше, той виждаше вратите на Кулата, както и Сивият гвардеец, който току-що се беше опитал да вдигне решетката, спусната, за да блокира входната врата.
Тави продължи да изостава и викна на Варг:
— Трябва да се прехвърлим през стената!
Изведнъж големи и нечовешки силни ръце го подхванаха.
Преди да успее да реагира, чу Варг да ръмжи от усилие, а след това полетя във въздуха. За част от секундата осъзна, че пред него е петнайсетфутовата стена, и се вкопчи в нея, преди да започне да пада.
Каменните шипове в горната част на стената пронизаха ръката му на няколко места. И веднага една от совите-стражи обърна каменната си глава към него и нададе пронизителен писък, който, той беше сигурен, впоследствие щеше да му причини продължително главоболие. В случай, разбира се, че оцелее.
Той пусна мечовете, за да се хване по-добре за горната част на стената — или по-скоро се опита. За негова изненада откри, че изтръпналите му ръце не охлабват хватката си върху дръжките на остриетата, независимо какви усилия полага да го направи.
Той стисна зъби и се опита да достигне през камъка на стената до земята долу, за да събере достатъчно сили, за да изтегли тялото си на върха на стената, но когато го направи, концентрацията му, сдържаща болката, веднага започна да се губи и взривове от болка го пронизаха на няколко места като струи вода, пробиващи през цепнатини в отслабен бент.
Тави спря да се опитва да увеличи силата си, съсредоточи се върху оръжието в дясната си ръка и с един отсечен удар го заби на шест инча в каменната стена с острие, успоредно на земята.
След това изсумтя и вдигна десния си крак, стъпвайки на плоската страна на меча. Използвайки го като лост, той обърна рамо и откъсна дясната си длан от дръжката на замръзналия меч.
Плътта се разкъса. Потече кръв, но вече освободен от острието, той беше в състояние да използва своята импровизирана стъпенка за опора и да се прехвърли от другата страна на стената, като междувременно получи много рани и порязвания по краката, въпреки че бронята защити гърдите и гърба му от допълнителни наранявания.