Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Не. Юрий Викторович, опитайте се да разберете какво е трябвало да преживее. Ходихме цели две години, целият курс знаеше за романа ни, не се криехме от никого, бяхме винаги заедно. И изведнъж се оказа, че аз… Да, изпъдиха ме, но тя остана. И всеки ден е долавяла върху себе си насмешливи и дори презрителни погледи, вижте я, свързала се с хомо, живяла две години с него и не го познала. Сигурно е мислела — да, уж те обича, а не му е пукало за теб, дай му момчета, за него ти си била временна замяна, сурогат. Нина беше силно момиче, но всяка сила и мъжество имат граници. Не знам колко са й стигнали, но не изключвам, че не е издържала и е напуснала института. Сигурно е подредила някак живота си, съумяла е да забрави болката, която й причиних, но не искам по моя инициатива и заради мен отново да ровите това. Пощадете я.

Коротков и Доценко се мъчиха цял час с Черкасов, но той държеше твърдо на своето. Така и не съобщи фамилното име на Нина. Юра остави Миша Доценко да работи с Черкасов, да рови спомените, а той взе снимката от студентската бригада и тръгна към академията с дълго име, която някога се е наричала Институт за народно стопанство „Г. В. Плеханов“.

На другия ден получи списък на студентите от курса, в който е бил Михаил Черкасов. Сред тях имаше седем момичета на име Нина. И предстоеше да се издири всяка от тях. Коротков си помисли, че заради делото на Черкасов непрекъснато хлътват в някакви безкрайни проверки. Както тръгна от самото начало, както започнаха с дългите списъци с фамилиите на хората, вземали касети под наем, така и продължават. Сега пък трябва да търсят Нини… Но защо Черкасов е толкова упорит! В други случаи да проявява своята деликатност и прецизност. Не му трепва сърцето, когато изважда от къщи трупа на мъртвия Олег Бутенко и го хвърля в гората. Не вика „Бърза помощ“, не съобщава в милицията. Откарва го и го захвърля като на сметище. Затова пък после плака с горчиви сълзи, като разбра, че според предположенията на милицията Олег е бил убит. А щади Ниночка. Пише се джентълмен. Но щом отказва да отговаря на въпросите, няма да седнат да го бият. Може би изобщо не деликатничи, а просто се опитва да скрие нещо? Тогава съвсем пък не бива да настояват. Трябва сами да търсят.

Но търсенето на момичето на име Нина, учило някога в Плехановския институт, обещаваше да се превърне в продължително мероприятие. Само две от тях бяха московчанки, останалите дошли да учат от различни краища на огромния и многонационален СССР. И сигурно вече всички са се омъжили и сменили фамилиите, да не говорим пък за местожителството.

Естествено, трябваше да се започне от двете московчанки, тях по-лесно можеха да намерят. Едната Нина вече отдавна напуснала Русия и заедно с мъжа си основала собствена фирма в Кипър. Втората работи в Шчолково като началник на финансово-икономическия отдел в голям завод. Юра Коротков полетя със старичката си грохнала кола точно към нея.