Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Слушам! — ревна сержантът.

Преди да успее да се обърне, галерата нанесе удар. Палубата на кърмата подскочи нагоре и му изкара въздуха. Хората крещяха, а дървото се чупеше с бавно хрущящо стържене. Разцепена мачта се блъсна в палубата.

Омотан под падналите въжета, Рилиш само извика:

— Стреляй! Стреляй поединично!

— Тъй вярно! — донесе се ответният вик.

Рилиш си представи как редица след редица малазански арбалетчици опустошават със стрелбата си ниската открита галера. Освободи се с меча си; едното му око бе заслепено от потеклата от рана на главата кръв.

— Къде е магът, проклета да е!

— Мъртва, господине — обади се някой от тъмното.

Палубата се наклони наляво, тъй като вълна повдигна двата кораба. Те се разделиха със скръбно стържене на дървесина. Показа се пукнатият таран, който ръсеше дървени трески. Бойната галера се изтегли с гребане. Гуглата да отнесе меърската блокада! Единствените съюзници на Корелри, които струваха нещо. Чудеше се дали и един от пет малазански кораба се промъква. Галерата изчезна в мрака, доволна от изпълнението на задачата си; Рилиш бе склонен да се съгласи. Транспортният кораб отказа да се изправи и се издигаше и падаше по вълните като мъртво тяло. Проправи си път през развалините на кърмата и намери сержанта.

— Какво мислиш? — попита го той.

Сержантът изкриви лице и се изплю.

— Струва ми се, че водата е страшно студена.

— Съгласен съм. Нареди на хората да оставят оръжието. Ще трябва да плуваме към брега или да се надяваме друг кораб от конвоя да е наблизо.