Урокът от нейната смърт [bg]

5.

Сейлс се отпусна назад в своя архаичен стол. На лицето му бе изписана печал, но тя изглеждаше контролируема като при погребение на далечен роднина.

Изслуша Корд, докато той му издекламира правата на арестуваното лице. Корд безцеремонно извади белезниците от кожения калъф на колана си. Сейлс каза тихо някаква дума. Корд предположи, че е била „не“. Професорът прекара език по устните си. Един кръг. Втори. Той вдигна ръце и ги сложи на коленете; ръцете му изглеждаха мръсни заради тънките черни косми по тях. Корд забеляза, че стъпалата му сочат навън.

Той каза:

— Бихте ли вдигнали китките си, моля?

— Защо мислите, че съм аз? — той запита това с непресторено любопитство. Не подложи китките си.

— Появи се един свидетел и посочи вашата снимка в годишника. Видял ви е край езерото в онази вечер. Ръцете ви?

Сейлс кимна и каза:

— Мъжът в колата. Той едва не ме прегази.

Кресги рече:

— И ваш отпечатък от ботуш съответства на намерен край мястото на убийството. — Той погледна Корд да види дали е било правилно, че съобщава този вид информация.

— Мой отпечатък от ботуш? — Сейлс неволно погледна към мръсен ъгъл в кабинета, където вероятно доскоро е стоял чифт ботуши. — Значи сте вземали мои отпечатъци от двора?

— Да, господине — каза Кресги. — Всъщност направихме снимки.

Сейлс пошавна с пръсти, а по лицето му се изписа съжалението на маратонец, който напуска състезанието заради схващане само на половин миля от финала.

— Бихте ли дошли с мен? — Сейлс се изправи.

— За какво? — попита Корд.

— Аз не съм я убил. — Сейлс изглеждаше сломен от апатия.