![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Берингтън слезе и огледа колата им. Вътре нямаше никой. Джийни явно е останала у тях. Какво се канеха да правят бащата и синът?
Той тръгна на двайсет-трийсет метра подире им. Това никак не му харесваше, страхуваше се много да не го забележат. Какво щеше да им каже, ако се изправи срещу тях? За него това би било непоносимо унизително.
За щастие никой от тях не се обърна назад. Качиха се по стълбите и влязоха в сградата. Берингтън се спря и загледа отдалеч как ги проверяват, после те продължиха навътре, а той трябваше да се върне.
Намери уличен телефон и позвъни на Джим Пруст.
— Намирам се пред Пентагона. Проследих Джийни до къщата на Логънови, после тръгнах след Стив и баща му, които ме доведоха дотук. Безпокоя се, Джим.
— Полковникът работи в Пентагона, нали?
— Да.
— Посещението му може да е съвсем невинно.
— Но защо ще трябва да ходи в офиса си в събота вечерта, и то със сина си?
— За да направят един покер в кабинета на генерала, доколкото си спомням военните си години.
— Когато отиваш да играеш покер, не вземаш детето със себе си, независимо на колко години е.
— А какво могат да открият в Пентагона, което да ни навреди?
— Досиета.
— Не — каза Джим. — Армията няма досиета за нашата дейност, сигурен съм в това.
— Трябва да разберем какво правят. Можеш ли да проучиш по някакъв начин?
— Сигурно. Ако нямам приятели в Пентагона, къде ще имам. Ще звънна тук-там. Обади ми се пак.
Берингтън затвори и постоя малко така, вперил поглед пред себе си. Чувстваше се влудяващо безпомощен. Всичко, за което бе работил цял живот, висеше на косъм, а какво правеше той? Шпионираше като най-долен частен детектив. Но друго нищо не би могъл да предприеме. Кипейки от безсилие, той се извърна и отиде в колата да чака.
50.
Стив тръпнеше от нетърпение. Ако идеята им успееше, щеше да стане ясно кой е изнасилил Лайза Хокстън, а това означаваше, че ще има възможност да докаже, че е невинен. Ами ако нещо се обърка? Търсенето можеше да не даде резултат, медицинските досиета можеха да са загубени или изтрити от информационните банки. Тия шибани машинки винаги даваха тъпи съобщения от рода: Няма такъв файл. Недостиг на памет или Грешка от общ характер.
Най-накрая обаче компютърът звънна. Стив извърна очи към екрана и видя, че сканирането е приключило. На екрана беше излязъл списък с имена, подредени по двойки, и адресите им. Програмата на Джийни бе свършила работа. Но дали клонингите бяха в този списък?
Той потисна нетърпението си. Първо трябваше да направи копие на списъка.
Намери кутия с нови дискети в едно чекмедже и сложи една в компютъра. После откопира списъка на дискетата, извади я и я пъхна в задния джоб на дънките си.
Чак тогава започна да изучава имената на екрана.
Не позна нито едно от тях. По-лесно щеше да му бъде да ги прегледа, отпечатани върху хартия. Той повика лейтенант Гамбъл.
— Мога ли да разпечатам от компютъра?
— Разбира се — отвърна му тя. — Свързан е с онзи лазерен принтер.
Тя му показа как да стане. Стив се надвеси над принтера и с надежда загледа бавно излизащите листове. Очакваше да види собственото си име заедно с още трима — Денис Пинкър, Уейн Статнър и името на онзи четвъртия, който бе изнасилил Лайза Хокстън. Баща му надничаше през рамото му.
Първата страница съдържаше само имена, групирани по двойки — нямаше групи по трима или четирима.
Името Стивън Логън се появи в края на втората страница. Баща му го видя едновременно с него.
— Ето те къде си — каза той със зле прикрита възбуда.
Но тук май бе станала някаква грешка. Програмата бе групирала твърде много имена. Заедно със Стивън Логън, Денис Пинкър и Уейн Статнър, бяха и Хенри Ъруин Кинг, Пер Ериксън, Мъри Клод, Харви Джон Джоунс и Джордж Дасолт. Радостната възбуда на Стив премина в униние.
Бащата се намръщи.
— Тия пък какви са?
Стив преброи имената.
— Осем души.
— Осем? — прошепна баща му. — Осем!
Тогава и Стив разбра.
— „Дженетико“ са направили толкова — каза той. — Ние сме осем души.