И се възправи сянка [bg]

Спарус затвори очи и остана така дълго време.

Ето я значи — катастрофата, която очакваше да се случи — помисли си той.

— Не предполагах, че кхосианците използват такива неща — каза той и усети противния парфюм на мъжа, когато се приближи.

— Не използват. Само Елаш произвежда такива отрови. И само нашите дипломати ги използват.

Архгенерал Спарус присви, очи и се вгледа внимателно в мъжа.

— Искаш да кажеш, че някой от нашите хора е направил това?

— Аз съм просто лекар, нищо повече. — Клинт предпазливо сви рамене. — Мога само да докладвам онова, което съм установил.

Спарус разтри основата на носа си с мръсните си пръсти. Това му се струваше безсмислено.

— Не можеш ли да я спасиш?

Лекарят сведе поглед към краката си.

— Трудно е да се каже. Лекувам я с кралско мляко, но самото мляко… Единственото, с което разполагаме, е онова в буркана с главата на Лушън, а Сашийн не ми разрешава да го ползвам.

— Зарежи този глупак Лушън. Използвай от буркана колкото ти е нужно. Имаш моето позволение да го направиш.

— Благодаря ви. Но дори да го направя, млякото е старо и твърде използвано — не върши работа за нещо повече от консервиране. Трябват ни пресни запаси от него и дори тогава… Разбирате ли, дипломатите използват черния крак, защото кралското мляко има слаб ефект над него. Наричат го „кралската тревога“.

Спарус усети, че лекарят снизходително предполага, че той е невежа в тази област.

Въпреки това сдържа яда си и се съсредоточи върху належащия проблем.

— А ако разполагахте със запас от прясно мляко?

Клинт тъжно поклати глава.

— Предполагам, че можем да изпратим небесен кораб до Занзахар или Байрат, но се съмнявам, че имаме време за това. Тя се влошава все по-бързо.

— Каза ли й нещо от това?

— Не. Засега мисля, че е най-добре да си почива.

— Лечителю, ако тя умира, трябва да го знае.

— Да. Но може би е за предпочитане да не й казваме как ще умре.

Спарус осъзна, че мъжът е прав, и се съгласи с думите му.

— Трябва да я видя.

— Да, разбира се. Но се налага да съблюдавате някои предпазни мерки.

Клинт го поведе към Кралската зала. Разминаха се с жрицата Суул — жената, изглежда, се беше загубила тук, в дълбините на скалата. В преддверието лекарят връчи на Спарус копринена маска, която да завърже около устата и носа си. Тя миришеше на мента и на нещо много по-остро.

— Заразно ли е? — попита Спарус иззад маската.

— Смята се, че е. Особено ако е в напреднал стадий. С тези неща е най-добре човек винаги да бъде предпазлив — обясни мъжът и му подаде чифт тънки ръкавици от овчи черва.