И се възправи сянка [bg]

От време на време взвод имперски главорези се спускаха по стълба в ямата, избираха наглед произволно един от тях и започваха да го налагат с дървените си бухалки. В началото се бяха опитали да възразят срещу това, но всеки път, когато го стореха, ги биеха още по-жестоко, докато накрая дори Бул не можеше да издържа повече и всички не разбраха, че е по-добре просто да си седят и да мълчат.

В най-мрачните мигове Бул пускаше шеги, за да им помогне да преодолеят случващото се — когато някой се влачеше по пода, след като го бяха пребили, или пък пикаеше кръв във ведрото.

След като това продължи три дни, светът за Бул стана някак странно прозрачен, сякаш можеше да бръкне с пръсти в него и да докосне нещо друго и нереално. Миризмата в ямата беше станала нетърпима, тъй като всички споделяха една и съща кофа, за да се облекчават, а тя беше изхвърляна само веднъж дневно. Бул я понасяше по-добре от останалите мъже. В края на краищата той беше свикнал с лишенията на пленничеството. За тях той се превърна в нещо като спасителна скала в бушуващо море.

В този момент тропотът над главите им накара Бул да присвие очи към тъмните дъски, препречващи ямата. Мръсните лица на останалите се обърнаха към него, за да им вдъхне някаква увереност.

Пазачите развързваха капака на ямата. Те го отвориха и спуснаха стълбата.

Този път реши, че ще се бие, ако изберат него за побоя.

Четирима войници се спуснаха долу с тежките си бухалки и започнаха да оглеждат мъжете, които примигваха срещу тях от пода. Най-възрастният видя загледания в стената Бан и го посочи с тоягата си.