Открадни си свят [bg]

Нахлулата от коридора светлина блесна като ярко отражение в очилата му.

— Ти ли си, докторе? Влизай, човече. Затвори вратата.

Добрия доктор го послуша. Това беше мигът, в който налягането се уравновеси и стените на стаите покрай коридора се сринаха.

— Жестоко! — изрева възторжено чичо Чарли, докато клането отвън достигаше своя апогей. Уплътнението на входа издържа само няколко секунди, след това вратата на банята се разцепи на две като парче фибропяна. Добрия доктор се вкопчи в количката на чичо Чарли, за да се прикрие от лавината игли, ампули, пожълтели списания и пепел, която нахлу през разбитата баня, повличайки със себе си кафеникава вода от отровения аквариум за рибки и отломки от начупени мебели.

Чичо Чарли зяпна с уста пред тази картина на пълно опустошение. Това определено бе най-зрелищното представление, на което някога бе присъствал през всичките си неукротими и неотличими една от друга години. Психоделичният му тапет беше унищожен напълно. Любимият му постер за марсианското турне на „Фугс“ беше засмукан като къс използвана тоалетна хартия.

Столетникът надзърна предпазливо през набръчканата мъгла на персоналното си силово поле, оглеждайки мястото на катастрофата, смазаните телца на перките и мъртвите пазачи и Маймуняка — гол, мръсен и окървавен, с шлем на главата — който продължаваше да удря с триостър нож неподвижното тяло на отдавна мъртвия веспанец.

— Ехей, жестоко, човече! — закиска се чичо Чарли и потупа замаяния лекар. — Каква шибана суматоха!

— Хайде, чичо Чарли! — извика Добрия доктор и изрита колелото на количката. — Да се махаме от тук!

Пощурялата антика надзърна през визьора на шлема, зад който се мяркаше изкривеното от ужас лице на Доктора. Дрогиран както винаги, той изглежда въобще не схващаше смисъла на онова, което ставаше около него. Само размаха пожълтялата си от никотин ръка.

— Маймуняка още не е готов, бе човек. Погледни какви ги върши дребният шибаняк!

— Маймуняк! — изрева с цяло гърло Доктора. — Къде е Леглой? Трябва да изчезваме!

Но все още имаше доста мехури за пукане по тялото на веспанеца, а Маймуняка винаги довеждаше докрай започнатата работа.

Безумци. Такива бяха и двамата. А от Леглой нямаше и следа. Добрия доктор пусна количката и се оттласна от нея, усещайки как силовото поле се затваря зад него като лепкав, прозрачен слой. Без да се озърта повече, той изтича от тресящата се сграда и се понесе като полудял из тунелите на Горен Париетален.