Драконите на сломеното слънце [bg]

— Но за да го кажа по-ясно, давам думата си, че елфите ще използват тунелите ви единствено с цел да спасят поставените в опасност от гнева на драконесата. Водим преговори и с Хората от равнината. Получихме съгласието им да приютят бежанците, докато настъпи момент, в който ще можем да ги върнем обратно по домовете им.

— И нека този ден настъпи по-скоро — промърмори мрачно Тарн. Вече не се смееше. Той се взря внимателно в Гилтас. — Бих те попитал защо не използвате услугите на своите братовчеди от Силванести, но чувам, че не са готови да ви приемат радушно. Елфите там били издигнали нещо като магическа крепост около границите си.

— Силите на Алхана Звезден Бриз продължават опитите да пробият щита — отговори младежът. — Надяваме се, че в края на краищата ще открият път към вътрешността, не само заради нас, но и заради собствените ни братовчеди. Колко мислиш ще ви отнеме, за да прокопаете тунела до Квалинести?

— Две седмици — отвърна, без дори да се замисли Тарн.

— Две седмици!? Тунел, дълъг шейсет и пет мили, минаващ през най-твърдата от твърдите скали? Чувал съм, че джуджетата са майстори-каменоделци — изрече Гилтас, — но съм длъжен да призная, че думите ти ме удивляват.

— Както вече споменах, работата е подхваната. Имаме си и помощници — каза джуджето. — Чувал ли си някога за ърканите? Не? Не съм изненадан. Малцина външни знаят нещо за тях. Ърканите са гигантски червеи, които се хранят със скали. Впрягаме ги, и те прогризват гранита като топъл хляб. Кой мислиш е прокарал хилядите мили тунели на Торбардин? — ухили се Тарн. — Разбира се, че те. Червеят върши цялата работа, а ние джуджета си приписваме заслугите!

Гилтас изрази възхищението си от забележителните червеи, след което учтиво се включи в дискусията за техните навици, схватливата им природа и интересния въпрос какво се случва със скалата, когато премине през отделителната система на червея.

— Но стига сме говорили. Искаш ли да ги видиш в действие? — попита внезапно кралят на джуджетата.

— С най-голямо удоволствие — отговори Гилтас, — но някой друг път. Както вече казах, трябва да бъда в Квалинести преди да е пукнала зората.

— Ще бъдеш, момко, ще бъдеш — успокои го джуджето, като се хилеше широко. — Гледай. — Той тупна два пъти по пода с ботуш.

Настъпи кратка тишина, последвана от две потупвания, които отекнаха резониращо в земята под тях.

Гилтас се втренчи в Кириан. Жената-войн изглеждаше гневна и разтревожена. Гневна, понеже не си бе направила труда да проучи в детайли сътресенията от по-рано и разтревожена, защото ако това беше капан, току-що бяха паднали в него.