![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Ръката му се стегна върху бутона.
– Не ти вярвам – каза Наш. – Сам физически не би успял да избие всички тези хора. Беше в ареста, когато открихме телата на Теган и Кристина. Няма начин да е успял да отиде до Симпсънвил и да се върне.
Клоз му хвърли изнервен поглед.
– Работеше с онова лайно от кабинета на кмета, Уорник. И с някакъв федерален. Всички са замесени и сега се опитват да си покрият следите. Освен това Сам беше в ареста, когато открихте телата, не когато са били убити. – Той кимна към прозореца: – Те съхраняваха труповете точно тук, в стария склад, където пазеха солта за размразяване на паркинга. Точно в центъра на града. Никой не ходи вече там. Питай Айсли – солта обърква преценката на патолога относно времето на смъртта. Сигурен съм, че е направил нещо подобно с тялото в Симпсънвил, за да заблуди всички. Сигурно и аз щях да съм в купчина сол, ако Ансън не го залъгваше в момента. Може би ще искаш да провериш склада. Може да има и други трупове.
– Обезвреди жилетката. Нека да проверим заедно.
– Това вече не е мое задължение. Имам по-висше предназначение.
И тогава някой едва чуто изстена.
114.
Пул
Ден шести, 05:59
Със снимката в ръка Пул набра номера на детектив Наш. Гласова поща. Не знаеше дали може да вярва на информация, идваща от Портър, но ако фотографията бе истинска и Портър казваше истината, щеше да му е необходима помощ.
Той прехвърли списъка с контактите и намери друг номер.
– Еспиноза.
– Специален агент Франк Пул. В „Строгър“ ли сте?
– Да, сър.
Пул погледна към снимката.
– Искам да ме изслушате много внимателно. Имам сериозни причини да вярвам, че специален агент Хърлес може да е замесен във всичко това. Не съм сигурен до каква степен. Той ръководи екипа в „Гийон“. Не мога да предупредя никого тук, без да рискувам да стигне до него. Имате ли някой, на когото може да се има доверие?
Еспиноза помълча.
– Замесен по какъв начин? Къде е капитан Далтън?
– Заедно със специален агент Хърлес. Двамата ръководят операцията.
– Той компрометиран ли е?
Пул се поколеба, не беше сигурен.
– Не знам. И двамата са в комуникационния ван. Не мога да рискувам да разговарям с него, докато са в едно и също затворено пространство с Хърлес, и не мога да се свържа с него, без да предизвикам подозрение.
– Половината ми екип е изпонатръшкан от онази гадост, каквато и да е тя, която лепнахме в къщата на Ъпчърч. Мога да пратя Томас и още един-двама. Ако отделя още ресурс, ще закъсам с претърсването на болницата.
Пул беше достигнал до задната част на хотел „Гийон“. Двама полицаи стояха на пост пред вратата. Тогава тълпата закрещя.
Нещо ставаше.
– Изпратете когото можете и им дайте този номер. Трябва да вървя.
Той затвори, хвърли поглед към задната врата на „Гийон“ и си запробива път през хората по посока на шума.
115.
Наш
Ден шести, 06:00
Наш се извърна надясно, откъдето долетя стенанието. До закованите с дъски прозорци имаше нещо обемисто, високо, върху което бе метнат бял чаршаф.
Клоз въздъхна:
– Този човек не ще и не ще да мре.
Той прекоси стаята и дръпна чаршафа.
– Статуята се казва „Закрила“ – рече Клоз. – Мислех си, че има някаква ирония в това.
Статуята изобразяваше жена, извисяваща се сред помещението, стиснала в прегръдки малко дете. Стояха в средата на малко езерце, в което вече нямаше вода. Вместо това из стаята се разнесе острата миризма на бензин.
Кметът беше завързан за мраморната фигура с дебело въже; Беше прав, ръцете му бяха оковани зад гърба и едновременно с това зад статуята. Беше гол, почти в безсъзнание. Дори от разстояние Наш можеше да разчете думите, издълбани по всеки квадратен сантиметър на кожата, му – „не чувай зло, не говори зло, не виждай зло, не прави зло“. На челото му с букви, по-големи от останалите, бе изрязано „Аз съм зло“. Лявото му ухо го нямаше. Черна кръв се процеждаше от празната орбита, където се бе намирало лявото му око. На ръба на езерцето бяха подредени три малки бели кутийки – двете вързани с черна лентичка, третата празна.
– Оставих му езика. Помислих си, че ще иска да направи самопризнания. Да се покае. Трябваше да се досетя, че няма да стане – каза Клоз. – Време е да си вървиш, Наш.