![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– От кое? – отвърна Клоз. – Не можеш да ме нараниш. Вече съм мъртъв.
Наш се изправи, зае удобна стойка и изстреля три бързи куршума в посоката, от която идваше гласът на Клозовски. Покрай главата му просвистя ответен изстрел. Той отново залегна.
– Ако ме убиеш, никога няма да я намериш!
Наш се надигна точно колкото да види как Клозовски притичва по празния коридор и затваря тежката метална врата зад себе си. Прекоси помещението колкото можеше по-бързо, дръпна вратата и се озова в началото на някакво стълбище. Приглушените стъпки на Клозовски звучаха някъде над него.
110.
Портър
Ден шести, 05:44
– Колко години продаваха деца точно от този хотел, пред който сме сега, Сам? Ти водил ли си някои тук, или остави това на Хилбърн и другите?
Портър не му обърна внимание.
– Как у Либи е попаднала косата на Кърби?
– Аз ѝ я дадох.
– Откъде я взе?
– Майка ми я отряза последната нощ, която прекара с него. Клъцна я, докато той спеше, показа му я, като се събуди, и му каза, че ако опита да я последва, ще отреже в съня му друго нещо – нещо, което няма да порасне отново.
– Майка ти е направо бонбонче.
– Такава си е.
– Постоянно ли бяхте във връзка с нея?
– Искам да знам как откри Либи, Сам. Искам да разбера защо изпита нужда да я измъчваш. Да я убиеш. Нищо не ти бе направила.
– Всички тези хора чакат теб, Бишъп. Къде си?
– Хеликоптерът ли те изнервя, Сам? Звучиш подплашено. Да не би да се чудиш дали ФБР може да проследи телефона ти в тълпа като тази? Чудиш ли се дали не са съвсем близо? Може би те наблюдават отгоре. Чудя се дали компютърните им специалисти са толкова добри, колкото Клозовски. Технологиите му се удаваха още когато бяхме деца.
111.
Наш
Ден шести, 05:46
Наш чу някаква врата да се отваря и затваря – най-малко един етаж над него. Стиснал фенерчето и пистолета, следваше Клозовски възможно най-бързо, като оставаше долепен до стените, подготвен да се метне веднага назад, ако го види спотаен в засада.
Следващата площадка бе пуста. Малката избеляла табелка на вратата гласеше „ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ“. Наш отвори вратата бавно, очаквайки поредния куршум. Вместо това чу глас. Гласа на кмета, който се разнасяше някъде по-нататък по коридора. И женски глас. Светлината примигваше.
Кметът изпищя.
Жената се разсмя.
Наш изключи фенерчето на телефона и пусна апарата в джоба си, преди да се промуши през вратата с беретата напред. Озова се в нещо, което някога е било кафене. Из цялото помещение бяха разхвърляни столове и маси – някои счупени, други обърнати. Нито една лампа не светеше. Долавяше се единствено примигването в далечината.
Кметът проплака отново – смесица от гняв и болка:
– Талбът финансираше всичко, аз бях просто посредник… всъщност даже и това не бях.
– Затваряше си очите, докато това се случваше в твоя град – отвърна жената спокойно с лек южняшки акцент. – Печелеше от това. Можеше да ги спреш когато си поискаш, но вместо това се направи на ударен. Не си по-добър от тях.
– Мога да ти дам имена – захленчи кметът. – На всички, които бяха част от това. Или мога да ти платя… всички ще ти платят! Няма нужда да го правиш!
– Искам всички имена, скъпи. Ще ми ги напишеш.
Гласовете идваха от голям стар телевизор, окачен близо до тавана в далечния ъгъл на кафенето. Един след друг оживяха още три в останалите три ъгъла, като допълнително осветиха помещението.
Наш се извъртя, очаквайки Клозовски да е около някой от телевизорите, но него го нямаше. На екрана кметът лежеше гол върху някакво легло, за четирите ъгъла на което бяха завързани ръцете и краката му. Наш разпозна стаята от „Лангам“ – тяхното липсващо видео.
– Не! Не! Недей! – извика кметът.
– Тогава разкажи всичко още веднъж, от самото начало – заповяда жената.
– Добре, добре… – Той си пое въздух през стиснати зъби. – Не знам всички подробности. Вече ти казах. Аз само осигурявах място за срещите, място, от което да ръководят бизнеса си.
– Дал си им хотел „Гийон“.
– Не съм им го дал. Просто двамата с Талбът го държахме празен. Той предоставяше на строителната комисия план за възраждане на мястото. Аз помагах да го заринем в бюрократични изисквания. Когато комисията отхвърлеше предложението, неговите хора излизаха с нова оферта. Докато си плащаше таксите, мястото оставаше свободно и под ключ. Държахме другите предприемачи настрана. Ако не беше „Гийон“, щяхме да намерим друго място.
– И те ти плащаха, за да се събират там? – уточни тя. – За да ръководят бизнеса си?