![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Телефонът му извибрира.
„НЕПОЗНАТ НОМЕР“.
– Голяма посещаемост, какво ще кажеш?
Не беше Сара. Този път бе Бишъп.
Портър огледа бързо лицата на хората наоколо. Знаеше, че Бишъп е наблизо – интуицията му го подсказваше, само че не успя да го забележи.
– Кажи ми какво се случи с Либи.
– Много добре знаеш.
– Знам, че вече е мъртва – отвърна безцеремонно Портър. – Но в дневника ти не се казва какво се е случило с нея след къщата. След като сте убили Стокс. Открил си я, нали?
– Да не би да ставаш сантиментален, Сам?
Портър се взря в тълпата – трябваше да е тук някъде.
– Просто попълвам празните места. Пул откри косата на Франклин Кърби в чекмеджето на къщата, която е наемала тук в Чикаго. Как се е сдобила с нея? Имала е също така снимка на майка ти и госпожа Картър. Пистолет. Фалшиви документи. Какво се е случило с нея след къщата на Финики?
Бишъп въздъхна:
– В сърцата ни има специално място за господин Франклин Кърби.
– Каза, че е избягал с майка ти.
– И толкова ми се искаше да му благодаря за това. Майка ми бе трудна за проследяване, както сам много добре знаеш. Франклин Кърби, от друга страна, оставяше доста добри следи. Не беше кой знае какъв проблем да го открия. Бях го наблюдавал с години, така че представи си изненадата ми, когато Либи каза, че го е разпознала в мига, в който го е видяла. – Бишъп замълча. – Защо уби приятелите ми, Сам? Защо просто не ни остави на мира? Бяхме преживели толкова много. Наистина ли бяхме просто банкноти за теб? Добитък, който трябваше да закараш на пазара за месо?
И тогава Портър го видя – набързо, беше в профил, след което се обърна и погледна на другата страна. На около пет-шест метра в тълпата, с телефон, долепен до ухото. Портър си проби път и го сграбчи за палтото.
Не беше той.
– Ако сега направиш някоя простотия и те арестуват, Сам, ще пропуснеш цялото забавление.
Портър погледна извинително мъжа, след което бавно се обърна:
– Къде си, да те вземат мътните?
– Наблизо.
109.
Наш
Ден шести, 05:41
Въпреки че му каза да не мърда, Клоз мръдна. И то бързо.
Наш дръпна спусъка. Куршумът се заби в металната врата, точно там, където преди секунда бе кракът на Клоз, след което рикошира из коридора, напука няколко плочки по стената и накрая изчезна в тавана, оставяйки след себе си облаче прах.
Наш се насили да се изправи, въпреки че краката му бяха като гумени. Стигна някак си до двойните врати и избута носилката, която препречваше пътя. До главата му се заби куршум. Той залегна. Клоз бе някъде навътре, близо до другата врата, с уред за нощно виждане и с пистолета, който бе взел от Уорник, насочен към Наш.
Наш извади фенерчето. Клоз бързо извърна глава от светлината и се затича към вратата зад гърба му. Наш го последва, като се мъчеше да стои приклекнал, за да не бъде толкова лесна мишена.
Озова се в друго мазе, изпълнено със застоял въздух, подобно на гробница – място, запечатано и забравено преди много, много време. Изоставеното мазе на многопрофилната болница на окръг Кук. Докато лъчът на фенерчето му обикаляше из помещението, се почувства така, сякаш е попаднал във времева капсула. В мазето беше складирано също толкова много бракувано медицинско оборудване, както и в „Строгър“, но то бе от друга епоха. Стъклени бутилки за интравенозно вливане, висящи от метални пръти. Тръбички, които имаха вид на направени от плат или обезцветена гума, а не от пластмаса, изгнили и разложени. Апарати с огромни циферблати и стрелки, изглеждащи абсурдно големи и тежки, покрити с прах. Върху някои бяха метнати чаршафи, все едно ги бяха оставили да умрат тук.
Наш долови движение с ъгълчето на окото си. В противоположната страна на помещението някаква врата изскърца с протестиращите си панти.
Клоз изкрещя:
– Мислиш си, че познаваш Сам, но си далеч от истината! Той не е човекът, който вярваш, че е! Изобщо не е добър! Не е по-добър от другите. Всеки един от тях беше готов да ни жертва с лека ръка, за да изкара пари. Ето това представлявахме за тях – банкноти. Тъпчехме джобовете им с кръвта си. Пребиха ме до смърт само защото се бях опитал да предам една бележка. Само защото се борех за свободата си и се бях опитал да помогна на приятелите си.
– Къде е Клеър? – изкрещя в отговор Наш. – Ако я нараниш, кълна се, нещата, които ще ти причиня, ще са по-лоши от…