![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
На около три метра вляво от Пул четирима униформени бяха затиснали Бишъп на земята, а покрай тях стояха изправени двама агенти от Бюрото. Ръцете на Бишъп бяха зад гърба му, пристегнати с пластмасови белезници тип „свински опашки“. Докато го изправяха на крака, очите му бяха приковани в Портър и в пистолета на сантиметри от безжизнената му ръка. Погледът му срещна очите на Пул за секунда, преди да го повлекат през тълпата към патрулката.
Голям облак черен дим се издигаше в небето над града – идваше от посоката, където се намираше „Строгър“, ако не и от самата болница.
Портър се закашля.
Кръвта опръска ризата му.
Очите му се обърнаха.
На земята до него се отпусна парамедик. Още един застана от другата му страна.
Пул се обърна към първия – жена на двайсетина години с къса червена коса:
– Аз съм от ФБР. Мисля, че куршумът е засегнал белия му дроб. Беше в съзнание преди броени секунди.
– Пулсът му е слаб. Кръвното е седемдесет и три на петдесет и пет. – Беше разтворила ризата на Портър и оглеждаше раната. – Отдръпнете се, моля. Ще се погрижа за него.
Пул се подчини.
Другият парамедик ѝ подаде пакетче с кръвоспиращи превръзки и погледна към Пул:
– Току-що от вашия комуникационен ван дойде новината, че специален агент Хърлес е отровен. Нещо в кафето му, предполагаме. Сигурно ще искате да отидете да видите какво е положението.
Пул хвърли поглед към вана. Хърлес, Далтън и техникът, който проследяваше телефона на Портър – всички бяха там. Той се обърна към младежа:
– Ами Далтън и техникът?
Парамедикът сложи инжекция на Портър.
– Само Хърлес. Другите са добре.
Пристигна трети парамедик, който домъкна носилка. Сложи я на земята успоредно на Портър.
– Диша ли? – попита Пул.
Никой не отговори.
С добре отработено движение двамата извъртяха Портър на една страна, докато третият намести носилката под него.
– Оставам с него – отсече Пул.
– Направете път! – каза жената. Държеше система за интравенозно вливане над Портър. С другата ръка докосна първо китката, а после врата му. Когато забеляза, че Пул я наблюдава, пръстите ѝ се отпуснаха. Избягваше погледа му.
Заедно си проправиха път през тълпата до линейката, паркирана до тротоара. Окървавеният дневник бе затъкнат в колана на Пул.
121.
Дневник
Стокс бе мъртъв.
– Някой да вземе оръжието му – каза Винсънт, загледан в безжизненото тяло на пода.
– Стокс? Какво става там? – извика Уелдърман от долния етаж.
Стокс беше мъртъв. От тила му, там, където го бе ударил Винсънт, бе изтекла малко кръв, но виждах бялото на черепа му под сплъстената коса и разкъсаната кожа. Костта се беше пукнала.
– Вземи проклетия патлак! – повтори Винсънт Той застана до вратата и притисна гръб в стената, готов да удари следващия, който влезе в стаята.
С трепереща ръка Либи се пресегна и взе оръжието.
Взех го от ръката ѝ. Знаех какво ще последва и не исках да разбере какво е да отнемеш човешки живот. Не исках никога да познае подобно чувство.
От леглото долетя стенанието на Хлапето.
Лицето на Теган бе смъртнобледо. Кристина се бе притиснала в нея, все още неспособна да откъсне очи от безжизненото тяло на Стокс.
– Стокс? Качвам се!
– Побързайте! – изкрещях аз. – Мисля, че получи сърдечен удар!
Бързо коленичих до Стокс, за да не може от коридора да се види разбитата му глава. Скрих оръжието зад тялото му. Пръстът ми беше на спусъка. Не разбирах много от оръжия, но този определено беше револвер, затова мислех, че няма предпазител. Надявах се да няма предпазител.
Винсънт се притисна толкова плътно до стената, та помислих, че всеки момент ще се разтвори и ще изчезне в тапета. Кимна ми припряно. Гаечният ключ беше вдигнат над главата му.
Уелдърман се изкачи по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Преди да го видя, мярнах сянката му, която нарастваше с всяка негова стъпка. Когато стигна до коридора, времето изведнъж забави ход. Не съм сигурен какво точно го накара да спре – дали видът на Стокс, който лежи на пода, или изплашеният поглед на Теган, или Пол, застанал в ъгъла, или аз, коленичил до тялото, – но Уелдърман просто замръзна в коридора.
Винсънт очакваше той да влезе в стаята и вече бе замахнал, когато звукът от стъпките му се чу точно пред вратата. Ако Уелдърман бе продължил, гаечният ключ щеше да разтроши челюстта му. Но понеже спря, Винсънт го удари по ръката, точно под рамото, и то не с пълна сила. Уелдърман залитна назад, посягайки към пистолета си.