![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Когато погледът на Наш се върна отново към Клозовски, той държеше „прекъсвача на мъртвеца“ пред гърдите си.
– Не искаш да го сториш.
Клоз кимна към нотната тетрадка, която все още лежеше на една от масите.
– Когато прибавиш информацията в тази тетрадка към онова, което Ансън вече ти предаде, ще имаш повече от достатъчно, за да издействаш присъди за всички и да унищожиш цялата мрежа за трафик на хора. – Той погледна видеокасетата в краката на Наш. – И това също – надали ще искаш да забравиш това. В компютъра ми в офиса също има информация. Дай всичко на федералните. Кажи им да търсят в папка, озаглавена „Гийон“.
– Няма да ти позволя да го направиш.
Клоз не му обърна внимание и кимна към коридора вдясно.
– Клеър е заключена в стая В18, ето там. От тази страна не ти трябва ключ. Щом я измъкнеш, качи се по стълбите в края на коридора. Те водят до главното мазе. Ще видиш входа за тунела на западната стена. Няма как да го пропуснеш. – Той млъкна за секунда, после продължи: – Ще броя до сто, преди да пусна прекъсвача. Това ще ти даде достатъчно преднина, ако тичаш.
– Недей, Клоз. Просто недей.
– Беше удоволствие да работим заедно, Брайън. И с Клеър също. Кажи ѝ, че съжалявам, моля те.
– Ти ще ѝ кажеш. Само деактивирай бомбата. – Наш чу умолителните нотки в гласа си, но не му пукаше. – Ела с мен. Свидетелствай. Обясни всичко.
– Сто. Деветдесет и девет. Деветдесет и осем…
Наш впи поглед в него за една дълга секунда, прецени дали ще може да го събори, да избие дистанционното от ръката му… знаеше, че няма да стане, Клоз щеше да е помислил за всичко, да се е подготвил. Вместо това грабна видеокасетата от пода и хукна към масата, за да вземе и тетрадката.
Останалото здраво око на кмета се отвори. Той погледна Наш.
– Развържете ме – изрече с усилие. Гласът му бе плътен и дрезгав.
Наш погледна въжето, обвило тялото му, многобройните възли, белезниците…
Вдигна видеокасетата:
– Това истина ли е?
Кметът облиза напуканата кръв по устните си.
– Няма значение… трябва да ми помогнете…
Наш знаеше, че не разполага с достатъчно време, за да освободи кмета и да измъкне Клеър. По-късно щеше да използва това, за да оправдае действията си – не само пред другите, но и пред себе си.
А на кмета просто каза:
– Да ти го начукам.
При тези думи Клоз се усмихна:
– Всички сме У4М, Брайън. Помни това.
Без да се обръща назад, Наш се затича по коридора, дочувайки как Клоз продължава да брои:
– Деветдесет и четири, деветдесет и три, деветдесет и две…
116.
Портър
Ден шести, 06:01
Портър го видя.
Този път беше сигурен.
Бишъп.
Вече искаше да бъде забелязан.
Ансън Бишъп. Независимо от студа беше облечен само с черно кожено яке. Без ръкавици, без шапка. Около врата му се ветрееше хлабаво завързан шал. Дъхът му се рееше около главата му – блед облак сред мразовития въздух. Беше пристигнал с бял ван, подобен на вана на Хилбърн, и Портър знаеше, че това не е обикновено съвпадение. Тълпата се раздели надве и пропусна вана, след което отново се събра зад превозното средство, все едно погълна празното пространство. Когато зрителите осъзнаха кой по всяка вероятност е в колата, надигнаха гласове. На около трийсетина метра отзад се виждаше патрулка – източникът на воя на сирена, който Портър бе чул, – но хората не я пускаха. Позволиха да мине само на вана, и то със скоростта на охлюв.
Возилото се промуши през тълпата и отби до бордюра на ъгъла на Уошингтън и Пуласки Роуд. Страничната врата се плъзна и се появи Бишъп. Огледа насъбралото се множество и скочи на земята. Ванът замина. Портър не успя да види кой е зад волана.
Портър никога не бе виждал Бишъп толкова нервен. Раменете му бяха приведени и цялото му тяло бе леко прегърбено. Когато очите му се спряха на вана на Седми канал, паркирал по диагонал от мястото, където стоеше в момента, по лицето му се появи нещо, наподобяващо облекчение. Вдигна ръка и помаха натам. Портър забеляза как Лизет Лоудън, очевидно стъпила върху нещо, за да вижда над главите на хората, му маха в отговор.
Бишъп тръгна към нея.
В ръката си държеше бутилка с вода.
Още преди да види как пръстите на Бишъп развъртат капачката, Портър знаеше какво представлява бутилката и какво точно съдържа. Трябваше да го спре, преди да зарази цялата тълпа.
Ръката му стисна ръкохватката на .38-калибровия в джоба му и той едва не нокаутира някакъв старец, когато си запробива път напред през плътното множество хора.