![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
На няколко метра вляво от него някаква възрастна жена загуби равновесие и падна. Тълпата я подхвана за момент, след което жената изчезна някъде долу. Пул разблъска околните с лакти, приближи се до нея и ѝ помогна да се изправи. Още секунда и щяха да я стъпчат. Видя малко момиченце на не повече от девет годинки в ръцете на майка си, притиснато до гърдите ѝ. Майката се опитваше да върви в противоположна посока, но също като възрастната жена бе понесена от множеството. Пул стигна до нея и изкрещя да върви зад него. Тя го последва, но сетне изчезна някъде, след като малкото празно местенце, което бе освободил, се запълни с хора за едно мигване на окото.
Отпред, там, където би трябвало да е Бишъп, се разнасяха оглушителни викове, които неизвестно как съумяваха да стават все по-силни. Не само възгласи „Бишъп!“, но и „Махни се!“ „Спрете!“ „Помощ!“
Пул най-накрая съзря Портър. Беше на поне десетина метра от него и се насочваше към Бишъп. Мерна го бегло, но беше сигурен, че е той. За кратко очите им се срещнаха. В този миг всичко наоколо изчезна. Пул видя напрегнатото рамо на Портър, проследи ръката му до джоба на сакото. Тогава Пул осъзна, че Портър има пистолет. Всичко – за по-малко от секунда. След това отново го изгуби от поглед. Посегна машинално към оръжието си и разкопча раменния кобур, в който стоеше глокът му.
119.
Портър
Ден шести, 06:04
Лизет Лоудън беше на пет-шест метра вляво от него.
Ансън Бишъп – на десетина крачки.
Детектив Сам Портър извади .38-калибровия от джоба си, вдигна оръжието над главата си и стреля три пъти във въздуха.
Тълпата замръзна.
Гласовете секнаха.
Заедно с ехото от изстрелите човешкото множество се люшна ѝ се понесе в обратна посока, вместо към Бишъп. Когато пространството между тях се освободи, Портър насочи пистолета към другия мъж.
– Остави бутилката. Веднага!
Бишъп застина и се извърна към Портър. Бутилката, вече без капачка, трепереше в ръцете му.
Портър се прицели. Пръстът му се стегна върху спусъка.
– Няма да повтарям.
Бишъп кимна, приклекна и остави отворената бутилка върху напукания асфалт.
– Това е просто вода, Сам.
– Хвърли оръжието!
Пул.
Специален агент Пул се провря през тълпата, излезе на разчистеното пространство ѝ насочи пистолета си към Портър.
– Хвърли го! Веднага!
Портър поклати глава и изкрещя към Бишъп:
– Отдръпни се от бутилката!
Към Пул изрече:
– Вирусът е в тази бутилка!
Бишъп поклати глава:
– Просто вода. Ти донесе вируса тук, Сам, не аз. Никога не бих направил нещо подобно.
– Искаше да зарази всички – настоя Портър.
Бишъп пристъпи крачка напред.
– Как беше закуската, Сам?
Понечи да направи още една крачка. Портър изкрещя:
– Не мърдай!
Бишъп се приближи още малко.
– Ти донесе вируса тук, не аз. Ако някой зарази всички тези хора, това ще си ти.
Как беше закуската, Сам?
Изстрелът отекна силно и рязко. Портър го чу секунда след като куршумът прониза гърдите му. Дойде от покрива на една от околните сгради. Не си спомняше да е падал на земята, но докато мозъкът му се мъчеше да осмисли какво се случва, се беше озовал там. Пул беше над него. Тъкмо изритваше пистолета му встрани.
След това се чу експлозия. Плътен тътен, който се разнесе откъм болницата.
120.
Пул
Ден шести, 06:05
– Побързай, те идват.
Отначало Пул си помисли, че не е чул добре. Но Портър повтори същата фраза миг по-късно. Слюнката му бе обагрена в червено.
Пул притисна раната на гърдите му и се наведе по-близо:
– Кой идва?
– Невестулката… той ми се обади… каза, че има доказателства… да се срещнем…
Пул се намръщи.
– Доказателства за какво? Говориш несвързано, Сам. Опитай се да помълчиш – губиш много кръв.
Разтвори сакото му.
Куршумът, изстрелян от един от снайперистите по Уошингтън, бе улучил Портър в горната дясна част на гръдния кош. Дишането му беше затруднено и накъсано.
– Мисля, че куршумът е пробил белия ти дроб. Стой спокойно, линейката ще пристигне всеки момент.
– Изядох закуската – промълви Портър. – Заразен съм. Стой далеч.
Той опита да отблъсне Пул, но хватката на агента бе здрава.
– Татко, прости ми – прозвуча женски глас някъде зад Пул. Тя хвърли една черно-бяла нотна тетрадка върху гърдите на Портър и изчезна в тълпата, преди Пул да я е огледал. Нищо освен кратък проблясък на кестенява коса. Бутна тетрадката и продължи да притиска раната.