Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Кметът кимна.
– Всичко е започнало преди мен, нали разбираш? Идеята не беше моя, просто се включих.
Когато тя не отговори, той продължи:
– Всяка година водеха купувачите там, след това и децата… не всички бяха хлапета, имаше и възрастни, но повечето бяха деца. Не от добрия вид – такива, които никой не бе поискал.
– Откъде идваха? Тези деца, които никой не ги е искал? – попита тя презрително.
Той сви рамене.
– Бездомни, повечето. Поне така ми казаха. Предполагам, от системата на приемните семейства. Не знам със сигурност. Не съм и питал. Има сайт – той координира всичко, това е, което ти е нужно, аз не съм важен. Адресът е backpage.com13. Ако ги разнищиш, ще имаш всичко, което ти е необходимо. Ето това ти трябва. Може да унищожиш всичко, ако това искаш. Ще ти помогна, може да отидем при федералните заедно, само ме развържи… само спри.
Ръката ѝ се стрелна напред. Като че държеше скалпел, но се движеше толкова бързо, че не можеше да се каже със сигурност. Острието се плъзна по страната на кмета и там изникна червена линия. Когато той се помъчи да се извърти настрани, тя го поряза отново.
– Спри! – изкрещя той.
Тя отново го поряза, този път по рамото.
Той изкриви лице от болка.
– Каза, че са взели сина ти? Мога да ти помогна да го откриеш. Мога да ти помогна да си го върнеш! Това ли искаш? Само ми дай името му и телефон, за да се обадя. Няма да правя глупости, обещавам. Ще ти помогна. Познавам федерален агент, на който можем да се доверим.
Тя го поряза още веднъж – този път под рамото.
– Стига!
Видеото спря на пауза. След секунди екранът се изпълни със снежинки.
Клозовски влезе в кафето. И двете му ръце бяха вдигнати във въздуха. Пистолета го нямаше. В дясната си ръка държеше нещо друго.
Наш насочи беретата към него:
– Хвърли го!
Клозовски поклати глава:
– Надали ще поискаш да направя точно това.
Със свободната си ръка той дръпна полите на якето си. Около гърдите му бе привързана жилетка с експлозиви, от която излизаше кабел, свързан с детонатора в ръката му.
112.
Портър
Ден шести, 05:51
– Хлапето – каза меко Портър.
– Да, Хлапето – тихичко се изкикоти Бишъп. – Онзи ден в Щаба, когато обсъждахте моя случай, трябваше да се сдържам с цялата сила на волята си, за да не се разсмея. Бяхме се упражнявали, репетирахме как точно ще го изиграем, но тогава, на момента… това може би е най-трудното нещо, което съм правил през целия си живот. О, ами след това, когато се обади в апартамента ти и ти каза кой всъщност съм! Сам, ако можеше да ме видиш в кухнята, когато звънна телефонът ти…
Портър чу полицейски сирени в далечината. Приближаваха се от запад. Обърна се натам.
По телефона Бишъп продължаваше:
– Застанал там, в апартамента ти, докато ти говореше с Хлапето – Клозовски… Мислех си за всичко, което ни бе причинил – ти, Уелдърман, Стокс, Хилбърн – цялата ви пасмина, и знаех, че ако ти прережа гърлото там, на място, ще се отървеш прекалено лесно. Трябваше да преминеш през всичко това, Сам. Трябваше, за да изкупиш греховете си напълно.
Всичко изведнъж придоби смисъл. Как не го беше видял по-рано?
– Самоличността ти като Пол Уилсън, бягството от управлението, проблемите с охранителните системи и видеозаписите… всичко това дело на Клоз ли е?
– Той ни каза колко зависим е отделът ви от технологиите. Колко сляпо следвате следите и информацията, която ви дават компютърджиите, все едно държат в ръце Светия Граал. Честно казано, мислех, че не може да е вярно. Само че той се оказа прав – по време на цялото разследване постоянно ви мяташе по някое парченце месо и вие му се нахвърляхте и го омитахте като глутница прегладнели псета. Ти направи цялата работа толкова лесна, Сам. Днес разчистваме масата. Днес зануляваме. Вирусът ще отгърне нова страница.
Портър се замисли за човека, чиято фотография бе дал на Пул. Хвърли поглед към комуникационния ван на ФБР.
– И после какво? Едва ли очакваш да си тръгнеш невредим от всичко това.
– Не трябваше да ми отнемаш Либи, Сам. Нито когато бяхме деца, нито в тази къща. Никога. Всичката кръв е по твоите ръце.
Портър потърка визитката, залепена върху телефона.
„Побързай, те идват.“
– Каква е истинската причина Невестулката да избяга в онази уличка?
– Знаеш защо, Сам. Заровено е дълбоко в главата ти. Ако искаш отговори, предлагам да го изровиш.
Портър забеляза как тълпата се мести. Всички се запътваха към паркинга от западната страна на хотел „Гийон“. Той тръгна с тях.
13
Реално съществувала уебстраница за сексуален трафик на хора, закрита през април 2018 година от ФБР, Министерството на правосъдието, данъчните и пощенската служба на САЩ в резултат на мащабна съвместна акция. Създателят ѝ Карл Ферър се признава за виновен и предоставя на разследващите органи данни за всичките си „клиенти“. – Бел.прев.