Отровни думи [bg]

— Ако нямате нищо против.

Уил Сомс и внучката му останаха да се разхождат по брега, а Джон поведе Гамаш дълбоко в гората.

— Знаете ли, че някои от тези дървета са на над хиляда години?

— Струва си да бъдат запазени — отвърна Гамаш.

— Не всеки би се съгласил с вас. — Човекът спря и посочи. Пред тях се виждаше колибка насред гората, с веранда и люлеещ се стол на нея.

Точно копие на къщичката на Отшелника.

— Познавахте ли го, Джон? — попита инспекторът и изведнъж осъзна, че е сам в гората с мъж, който изглежда доста силен.

— Убития ли?

Детективът кимна.

Другият мъж отново се усмихна:

— Не. — И пристъпи много близо до Гамаш.

— Вие ли го научихте как да си построи такава колиба?

— Не.

— Показахте ли му как се резбова дърво?

— Не.

— Ако бяхте направили тези неща, щяхте ли да ми кажете?

— Няма причина да се боя от вас. Нямам какво да крия.

— Тогава защо сте тук, съвсем сам?

— А вие? — Гласът на Джон бе като съскане, по-тих и от шепот.

Гамаш разопакова една от дърворезбите. Пазителя се загледа в мъжете и жените на кораба и се отдръпна.

— Направена е от червен кедър. От Хайда Гуаи — поясни инспекторът. — Може би дори от дърво, което е било в тази гора. Убитият е издялал тази статуетка.

— Това нищо не ми говори — отсече Джон, хвърли последен поглед към дърворезбата, обърна се и закрачи.

Детективът тръгна след него и стигнаха до плажа, където Уил Сомс чакаше усмихнат.

— Хубаво ли си побъбрихте с Джон?

— Не беше много словоохотлив.

— Той е Пазител, а не Приказливец.

Гамаш се усмихна и понечи да загърне статуетката, но Сомс го спря, докосна ръката му и отново взе дърворезбата, за да я разгледа.

— Казвате, че е оттук. Стара дървесина ли е?

— Не знаем. Учените не могат да определят. Нужна им е по-голяма проба, а за да я вземат, ще се наложи да унищожат дърворезбата. Няма да го позволя.

— Нима струва повече от човешки живот? — попита Сомс и посочи фигурата.

— Малко са нещата, които имат по-висока стойност от човешкия живот, мосю. Но животът, за който говорите, вече е отнет. Надявам се да открия кой е отговорен за това, без да разрушавам творбата на убития.

Отговорът сякаш удовлетвори твореца и той върна статуетката на Гамаш, макар и с неохота.

— Иска ми се да познавах човека, който я е създал. Бил е талантлив.

— Може да е бил дървар. Да е участвал в изсичането на вашите гори.

— Много от роднините ми са били дървари. Случва се. Това не ги прави лоши хора или врагове за цял живот.

— Обучавате ли други творци? — попита инспекторът небрежно.

— Предполагате, че е дошъл тук, за да разговаря с мен? — попита Сомс.

— Предполагам, че е идвал тук. И е резбар.