Отровни думи [bg]

— Края на осемдесетте и началото на деветдесетте? Сериозно ли питате? Остров Лайъл нищо ли не ви говори? Пътните блокади, протестите? Имаше хиляди хектари гора, а индианците хайда изведнъж се загрижиха за последиците от изсичането. Не може да не сте чували.

— Чувал съм, но не съм присъствал. Може да ми разкажете какво се е случило.

— Проблемът не беше в хайда. Надъхваха ги онези размирници. Големите еколози. Обикновени терористи, ако питате мен. Привлякоха на своя страна разни бандити и хлапета, които търсеха внимание. Всичко това нямаше нищо общо с горите. Вижте какво, не сме убивали хора, дори и животни не убивахме. Отсичахме дървета. Които после си порастват отново. А и бяхме най-големият работодател в околността. Но еколозите наливаха масло в огъня. Промиваха мозъците на хлапетата хайда с купища глупости.

Сержант Миншъл, който стоеше до инспектора, пристъпваше от крак на крак. Но не каза нищо.

— И все пак средната възраст на арестуваните протестиращи от племето хайда е била седемдесет и шест — подчерта Гамаш. — Старейшините са се изпречили между вас и младите демонстранти.

— Манипулация. Нищо не значи — отсече Грийли. — Нали казахте, че не сте запознат със случая?

— Казах, че не съм присъствал. Четох репортажи, но не съм очевидец. Различно е.

— Дяволски прав сте. Медиите налапаха историята като топъл хляб. Излезе, че ние сме лошите, а просто изсякохме няколкостотин хектара, за които имахме разрешително.

Грийли повиши тон. Раната и яростта не бяха много дълбоко под повърхността.

— Имаше ли насилие? — попита детективът.

— Малко. Не може да се мине без него. Но не започнахме ние. Просто искахме да си вършим работата.

— Значи много хора са идвали и са си отивали в онзи период? Дървосекачи и протестиращи, предполагам.

— Тук гъмжеше от хора. Искате да ви помогна да намерите един определен човек, така ли? — изсумтя Грийли. — Как е името му?

— Не знам — призна Гамаш, без да обръща внимание на подигравателния смях на дървосекача и неговите хора. Показа снимката на убития: — Навярно е говорел с чешки акцент.

Грийли погледна фотографията и я върна.

— Моля, вгледайте се по-внимателно — настоя главният инспектор.

Двамата мъже се вторачиха един в друг и останаха така няколко секунди.

— Може би е по-добре да се взирате в снимката, а не в мен, мосю. — Тонът на детектива беше спокоен, но твърд.

Грийли я взе отново и я огледа по-продължително.

— Не го познавам. Може и да е бил тук, кой знае? А и със сигурност е бил доста по-млад. Честно казано, не ми изглежда като дървар или горски работник. Твърде е дребен.

Най-после полезна информация. Гамаш хвърли още един поглед към изображението на мъртвия отшелник. По онова време островите Кралица Шарлота са били посещавани от три типа хора — дървосекачи, еколози и творци. Най-вероятно убитият е принадлежал към третата група. Детективът благодари на Грийли и си тръгна.