Отровни думи [bg]

— Допреди малко беше дървар, сега пък — резбар. Кое от двете е бил, господин главен инспектор?

Думите прозвучаха шеговито, но Гамаш долови и нотка на обвинение в тях. Знаеше, че хвърля въдицата си напосоки. Сомс също го правеше. И Естер. „Всички сме рибари“, бе казала старицата.

Дали бе открил нещо по време на посещението? Вече започваше да се съмнява.

— Обучавате ли някого в дърворезба? — настоя детективът.

Сомс поклати глава:

— Само други хора от племето хайда.

— Отшелника е използвал дървесина оттук. Това изненадва ли ви?

— Ни най-малко. Някои местности са защитени, но не всички. На места изсичането е разрешено. Изискването е след това да се залесят наново. Дърводобивът е добра индустрия, ако се управлява правилно. А и младите дървета са полезни за екосистемата. Бих посъветвал всеки майстор резбар да използва дървесина от червен кедър.

— Трябва да тръгваме. Времето ще се развали скоро — обади се Лавина.

Когато хидропланът се издигна във въздуха, зави и остави зад себе си закътания залив, Гамаш хвърли поглед надолу. Изглеждаше сякаш един от тотемните стълбове е оживял и им маха. Но след миг детективът разпозна в него Джон, който пазеше това призрачно място, но се боеше от малкото парче дърво в ръцете на Гамаш. Джон, който бе избрал да остане извън пределите.

— Беше замесен в конфронтациите с дървосекачите — извиси глас Сомс, за да надвика стария двигател.

— Изглежда като човек, който е добре да е на ваша страна.

— Така си и беше. Имам предвид, че беше на ваша страна. Джон служеше в Кралската конна полиция. Принуден бе да арестува собствената си баба. Още си спомням как я отведе.