Без светлина [bg]

— Когато работиш с осем различни личности, бизнесмени с доста силно его, е необходимо да имаш много търпение и такт, а трябва да изтърпиш доста глупости, за да ги накараш да се съгласят за всяко нещо — рече тя, осигурявайки си приятен, косвен комплимент.

Да, помисли си Калатис, ама чак накрая се съгласиха да дадат парите, нали. Всъщност алчността им бе взела връх, а не търпението и тактът на мис Доната. Дори магнетизмът на сексуалния апетит не беше от същата категория като силата на алчността. Ако предложиш на някого триста процента печалба от неговите инвестиции, той ще те последва с изплезен език чак в ада. В случай че печалбата е достатъчно висока, няма нищо свято, няма нищо забранено.

Калатис я погледна с израз на съчувствие и разбиране.

— При подобно капиталовложение всеки става… предпазлив — рече той. — Но трябва да напомниш на своите клиенти, че този път купуваме в големи количества. В тонове. Затова времето за изчакване е по-кратко. Могат да проверят сметките си след шейсет дни. — Той се усмихна. — Мисля, че ще бъдат доволни.

— Успяха ли всичките ти консорциуми, както беше предвидил? — попита тя.

Този въпрос беше малко агресивен, но Калатис го приписа на нейния характер. Общо взето, тя си беше зла кучка.

— Точно както бях предвидил, доволен съм да го подчертая. — Той вдигна длан и започна да отброява на пръстите си: — Чикаго, Атланта, Сиатъл, Маями, Вашингтон и — той вдигна показалеца на другата ръка — Ню Йорк. Всичко по план. Никакви изненади. Това отне повече от половин година, за да се уреди така, че всеки, който искаше да участва, да го направи с възможно най-голяма увереност.

— Всичкият продукт ли идва от един и същ район на Афганистан?

Мис Доната беше любопитна жена, но той си помисли, че навярно нейната роля й доставя удоволствие и изглежда намира нещо авантюристично в използването на думи като „продукт“. Е, би трябвало да е доволна. Тя бе събрала група бизнесмени, които на два пъти досега му бяха поверявали своите милиони. А сега за трети път. Тя беше много умна жена, приготовленията за тази рискована сделка бяха сложни — по проект на Калатис, но тя хитро и творчески се справи с преговорите. Наистина чудесно постижение за такава млада жена.

Но след шейсет дни животът на мис Доната щеше да се превърне в истински ад. Всичко, което тя си представяше сега, всичко, което беше планирала и осъществила чрез тъмните методи на Панос Калатис, щеше изведнъж да се изпари и тя щеше да бъде разорена и съсипана.

Затова той нямаше нищо против да й достави удоволствие в момента. Приличаше на играта на табла с жена, която, очаквайки да се омъжи за принц на следващата сутрин, не съзнава, че всъщност изживява последните часове преди собствената си екзекуция. Той чувстваше особена възбуда да забавлява жена, чиято гибел е неминуема, но тя нищо не знае за това. То й придаваше нещо ефирно, което доста му харесваше. Да, мис Доната наистина беше умна жена, но въпреки това трябваше да бъде малко по-умна.