Артър & Джордж [bg]

— Тъпо е тук и тук, по правата част. А тук, където се извива, е ужасно остро.

Артър погледна останалите. Мистър Грейторекс и Хари поклатиха глави. Алфред Уд извъртя рисунката към себе си и каза:

— Залагам две към едно, че е конски ланцет. От най-големите. Сигурно го е откраднал от кораба за добитък.

— Виждате ли — каза мисис Грейторекс. — Вашият приятел вече си прави изводи. Също както щяха да сторят и полицаите.

Този път Артър не успя да се удържи.

— И те си направиха изводите за Джордж Ейдълджи. — При тази забележка лицето на мисис Грейторекс отново пламна. — Извинете ме за въпроса, госпожо, но не ви ли хрумна да кажете на полицаите за инструмента по-късно — когато обвиниха Джордж?

— Да, мислих си за това.

— Но не направихте нищо.

— Сър Артър — отговори мисис Грейторекс, — не си спомням да сте били в нашата област по време на престъпленията. Тогава бе пламнала масова истерия. Слухове за този, слухове за онзи. Слухове за бандата от Грейт Уайърли. Слухове, че щели да се заемат с млади жени. Приказки за езически жертвоприношения. Някои казваха, че всичко било свързано с новата луна. Всъщност сега си спомням, жената на Ройдън веднъж ми каза, че той реагирал странно при новолуние.

— Вярно — потвърди замислено нейният съпруг. — И аз съм го забелязвал. Той се смееше като луд при новолуние. Отначало си мислех, че се преструва, но веднъж го засякох да се хили съвсем сам.

— Но не разбирате ли… — започна сър Артър.

— Да се смееш не е престъпление — прекъсна го мисис Грейторекс. — Дори да се смееш като луд.

— Но не си ли помислихте…

— Сър Артър, нямам високо мнение за ума и способностите на стафордшърските полицаи. Мисля, че за това сме единодушни. А ако се тревожите за несправедливото обвинение срещу вашия млад приятел, то аз се тревожех да не би същото да сполети Ройдън Шарп. В крайна сметка можеше да излезе тъй, че вместо вашият приятел да се отърве, и двамата да отидат зад решетките като участници в една и съща банда, независимо дали тя съществува, или не.

Артър реши да приеме упрека.

— Ами оръжието? Казахте ли му да го унищожи?

— Не. Просто до ден-днешен не съм споменавала никому за това.

— Тогава може ли да ви помоля, мисис Грейторекс, да продължите мълчанието си още няколко дни? И един последен въпрос. Напомнят ли ви нещо имената Уокър и Гладуин — във връзка с братята Шарп?

Мистър и мисис Грейторекс поклатиха глави.

— Хари?

— Мисля, че си спомням Гладуин. Работеше с един каруцар. Не съм го виждал от години.

След като заръчаха на Хари да чака нови инструкции, Артър и секретарят му се върнаха да пренощуват в Бърмингам. Бяха им предложили по-удобен хотел в Канок, но Артър искаше да е сигурен, че ще намери чаша свястно бургундско след края на тежкия ден. На вечеря в хотел «Импириъл Фамили» той изведнъж си припомни израза в едно от писмата. Рязко хвърли настрани ножа и вилицата.

— Когато се хвали, че никой не може да го хване, злосторникът пише: «Аз съм от хитър по-хитър».

— Шарп!10 — възкликна Уд.

— Именно.

— Но кое е хлапето с нецензурния език?

— Не знам. — Артър се чувстваше доста потиснат от провала на тази своя догадка. — Може би някое съседско момче. Или някой от двамата братя го е измислил.

— И какво ще правим сега?

— Продължаваме.

— Но аз си мислех, че ние… че вие разгадахте всичко. Ройдън Шарп е злодеят. Двамата с Уоли Шарп са автори на писмата.

— Съгласен съм, Уди. Кажи ми сега защо злодеят е Ройдън Шарп.

Уд отговори, като броеше на пръсти.

— Защото е показал конския ланцет на мисис Грейторекс. Защото раните на животните — срязани мускули, без острието да стига до вътрешностите — може да са нанесени само с такъв необичаен инструмент. Защото е работил в месарница и на кораб за добитък, следователно знае как да се държи с животните и как да ги наранява. Защото може да е откраднал ланцета от кораба. Защото по време писмата и нападенията срещу животни съвпадат с неговото присъствие в Уайърли. Защото в писмата откриваме прозрачни намеци за неговите пътувания и занимания. Защото е известен с пакостите си. Защото младата луна му влияе.