Артър & Джордж [bg]

Вярно, не пушеше. Смяташе го за безсмислен, неприятен и скъп навик. Но и не виждаше никаква връзка с престъпното поведение. Шерлок Холмс се славеше като пушач на лула — и сър Артър също, доколкото бе чувал, — но това не ги правеше кандидати за престъпна банда. Вярно бе също, че е пълен въздържател: последица от възпитанието, а не някакъв принципен отказ. Но без съмнение всеки съдебен заседател, всеки участник в комисия можеше да тълкува факта по различни начини. Въздържанието можеше да се изтъкне като признак на умереност, но и на крайности в характера. Можеше да е качество на човек, умеещ да контролира човешките си влечения; или пък качество на такъв, който устоява на порока, за да съсредоточи мислите си върху други, по-важни неща — тоест необикновен човек, може би дори фанатик.

Джордж в никакъв случай не подценяваше стойността и качеството на статиите. Те с изключително майсторство описваха поредица от обстоятелства, която изглежда тъй необичайна, че далеч надхвърля писателската фантазия. Джордж с гордост и благодарност препрочиташе слова като: докато не бъде изяснен всеки един от тези въпроси, върху административните анали на тази страна ще продължава да тегне черно петно. Сър Артър бе обещал да вдигне шум и този шум отекна далеч извън Стафордшър, далеч извън Лондон, далеч извън самата Англия. Ако сър Артър не бе разтръскал дървото, както се изразяваше сам той, вътрешното министерство едва ли би създало комисия; съвсем друг бе обаче въпросът как ще реагира сега комисията на шума и тръскането. Джордж имаше чувството, че сър Артър прекали с нападките срещу отношението на министерството към меморандума на мистър Йелвъртън, когато писа, че не може да си представи нещо по-абсурдно и несправедливо дори при ориенталския деспотизъм. Да обвиниш някого в деспотизъм навярно не бе най-добрият начин да го насърчиш за по-малко деспотизъм в бъдеще. А после и Изявлението за уликите срещу Ройдън Шарп…