Артър & Джордж [bg]

— За известно време беше чирак на един електротехник.

— Което му е давало възможност да пътува из близките градове?

Мистър Грейторекс се озадачи от въпроса.

— Разбира се. Както мнозина други.

— А… братята още ли живеят заедно?

— Не, Уоли напусна страната преди година-две.

— Закъде замина?

— За Южна Африка.

Артър се обърна към секретаря си.

— Защо всички внезапно хукват към Южна Африка? Случайно да имате адреса му там, мистър Грейторекс?

— Може и да го имам. Но доколкото чух, той е умрял. Неотдавна. Миналия ноември.

— Ааа, жалко. А къщата, където живееха заедно, където все още живее Ройдън…

— Мога да ви заведа.

— Не още. Интересува ме… дали е уединена?

— Доста уединена е. Както много други къщи.

— Дотолкова, че може да се влезе или излезе, без да забележат съседите?

— О, да.

— И лесно се стига до полето?

— Да. Отзад има открити пасища. Но така е и с много други къщи.

— Сър Артър. — Мисис Грейторекс за пръв път взимаше думата. Когато се обърна към нея, той забеляза, че е изчервена и по-развълнувана, отколкото при тяхното идване. — Подозирате го, нали? Или и двамата?

— Меко казано, уликите се трупат, госпожо.

Артър се приготви да чуе от мисис Грейторекс усърдни възражения, отказ да подкрепи неговите подозрения и клевети.

— Тогава по-добре да ви кажа каквото знам. Преди около три години и половина — беше през юли, спомням си, точно преди да арестуват Джордж Ейдълджи — минавах един ден край къщата на братя Шарп и влязох да ги навестя. Уоли го нямаше, но Ройдън беше там. Заприказвахме се за осакатените животни — по онова време всички говореха за тях. След малко Ройдън отиде до кухненския бюфет и ми показа… един инструмент. Вдигна го пред очите ми и рече: «С това убиват добитъка.» Прилоша ми само като го гледах, затова помолих Ройдън да го прибере. Рекох му: «Не искаш да си помислят, че е твое дело, нали?» Тогава той го върна в бюфета.

— Защо не ми каза? — попита съпругът й.

— Мислех си, че и бездруго са плъзнали толкова слухове, та не е редно и аз да добавям нови. Просто исках да забравя цялата случка.

Сдържайки вълнението си, Артър небрежно попита:

— Не ви ли мина през ум да се обадите на полицията?

— Не. След като се опомних от потреса, излязох на разходка и обмислих нещата. И реших, че Ройдън просто се хвали. Уж знае нещо. Едва ли щеше да ми го покаже, ако беше виновен, нали? А освен това го познавам още от невръстно хлапе. Малко див беше, както каза мъжът ми, но откак си дойде от морето, се усмири. Сгоди се и смяташе да се жени. Е, вече е женен. Но в полицията го знаеха и си помислих, че ако ида да им кажа, ще му предявят обвинение, независимо дали има доказателства, или не.

Да, помисли си Артър; и заради вашето мълчание обвиниха Джордж.

— Все още не разбирам защо не каза на мен — обади се мистър Грейторекс.

— Защото… защото ти винаги си бил по-строг към момчето. И знаех, че ще избързаш с изводите.