![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
— Мен ли, Артър? Мен ли?
Артър се разсмива и посяга към ръката й. Пълен напред, мисли си той, инак парният котел може да гръмне.
След завръщането си в Ъндършоу Артър взе перото и седна да си разчисти сметките с Ансън. Онова писмо до викария — «вярвам, че ще мога да постигна сурова присъда за злодея» — имало ли е някога по-ярък пример на грубо предубеждение от страна на полицейски служител? Артър усети как гневът му се разпалва, докато преписваше думите; усещаше и как го отрезвява съветът на Джийн. Трябваше да свърши онова, което ще е най-полезно за Джордж; да избягва безпочвените обвинения; и моралната му присъда срещу Ансън трябваше да е непоклатима. Отдавна не се бяха отнасяли към него тъй снизходително. Е, сега и Ансън щеше да узнае какво е.
Сега [започна той] не се съмнявам, че капитан Ансън е бил напълно искрен в своята неприязън към Джордж Ейдълджи, без да осъзнава собствените си предразсъдъци. Би било глупаво да мисля другояче. Но хора с неговото положение нямат право на подобни чувства. Те са прекалено могъщи, другите са прекалено слаби, а последиците са твърде ужасни. Сега, докато проследявам хода на събитията, виждам как тази неприязън на полицейския началник е попивала все по-дълбоко, докато е наситила цялата служба, и когато Джордж Ейдълджи е попаднал в ръцете на полицаите, те не са му въздали и най-елементарното правосъдие.
Преди случая, в хода на следствието и след него високомерието на Ансън беше също тъй безгранично, както и предразсъдъците му.
Не знам какви доклади на Ансън са попречили на вътрешното министерство да възстанови правдата, но със сигурност знам, че вместо да оставят поваления човек на мира, са били хвърлени неимоверни усилия да бъде опетнен както той, така и баща му, за да се вдъхне страх на всеки, който би проявил желание да разследва случая.
Когато за пръв път се е заел с тази задача, мистър Йелвъртън е получил писмо от 8 ноември 1903 година с личния подпис на капитан Ансън, което гласи: «Редно е да ви уведомя, че само ще си загубите времето в безплодни опити да докажете, че поради своето обществено положение и «добър характер» Джордж Ейдълджи не би могъл да пише оскърбителни и гнусни писма. Баща му не по-зле от мен познава неговата склонност към анонимни писания, а и неколцина други са осведомени по въпроса.»
Ейдълджи и баща му са заявили под клетва, че първият никога през живота си не е писал анонимни писма, а когато мистър Йелвъртън е помолил за имената на тия «неколцина други осведомени», така и не получил отговор. Струва си да изтъкнем, че горното писмо е било изпратено веднага след присъдата и е целяло да пресече в зародиш борбата за милосърдие. Определено прилича на ритник срещу повален враг.
Ако това не разтърси Ансън, помисли си Артър, значи има железни нерви. Представи си вестникарските уводни статии, питанията в парламента, сладкодумните изявления на вътрешното министерство и може би дългото търсене из чужбина, докато намерят някое затънтено кътче, където да назначат бившия полицейски началник. Може би на Антилските острови. Жалко за мисис Ансън, която беше приятна събеседничка. Но тя без съмнение щеше да изтърпи заслуженото унижение на съпруга си по-леко, отколкото майката на Джордж бе понесла незаслуженото унижение на сина си.
«Дейли Телеграф» публикува разкритията на Артър в два последователни броя — от 11 и 12 февруари. Материалите бяха разположени добре и си личеше, че метранпажът се е постарал. Артър изчете отново собствените си думи до гръмотевичното им заключение:
Вратата е затръшната пред лицата ни. Сега се обръщаме към най-висшия съд, който никога не греши, ако фактите са изложени правилно, и питаме обществеността на Великобритания дали това трябва да продължава и занапред.
Читателската реакция бе страхотна. Скоро момчето, което доставяше телеграми, научи наизуст пътя до Ъндършоу. Бари Мередит и други професионални литератори изказаха своята подкрепа. Читателската страница на «Телеграф» бе пълна със спорове относно зрението на Джордж и грешката на защитата, че не го е изтъкнала. Майката на Джордж добавяше своите свидетелски впечатления:
Непрестанно говорех на адвоката за изключително слабото зрение на сина ми, който е късоглед още от дете. Според мен това само по себе си беше достатъчно доказателство, че не би могъл да излезе в полето по тъй наречения «път», непроходим нощем дори за хора с добро зрение. Изпитвах тъй силна увереност, че изпаднах в отчаяние, когато по време на показанията не ми дадоха възможност да говоря за слабото му зрение. Отделиха ми съвсем кратко време, а и навярно мнозина вече се отегчаваха от процеса… Зрението на сина ми винаги е било толкова слабо, че когато пишеше, той се привеждаше съвсем близо до листа, вестниците и книгите повдигаше плътно пред очите си, а когато излизаше на разходка, трудно разпознаваше хората. Когато имахме среща някъде, винаги чувствах, че трябва аз да го търся, а не той мен.