Артър & Джордж [bg]

Той посегна към чантата до краката си и когато след малко напусна «Изгряващото слънце», сър Артър носеше под мишница пет-шест кратки очерка за местния живот (Мислех си да ги озаглавя «Винетки»), за чиито литературни достойнства бе обещал да даде преценка.

— Ройдън Шарп. Това е ново име в разследването. Как да го издирим? Имаш ли идея, Хари?

— О, да — каза Хари. — Не исках да го споменавам пред Уин в случай, че пийне повечко и се раздрънка. Той беше подопечен на мистър Грейторекс.

— Грейторекс!

— Имаше двама братя Шарп, Уоли и Ройдън. Единият ходеше на училище заедно с мен и Джордж, макар че след толкова време вече не си го спомням. Но мистър Грейторекс може да ви разкаже за тях.

Върнаха се с влака две спирки назад по линията до гара «Уайърли-Чърчбридж», а оттам тръгнаха пеш към фермата Литълуърт.

Мистър и мисис Грейторекс се оказаха добродушно семейство в напреднала възраст, гостоприемни и откровени. Артър почувства, че поне този път няма да има стъргалки, бира и пресмятания дали точната цена на информацията е два шилинга и три пенса или два шилинга и четири пенса.

— Уоли и Ройдън Шарп бяха синове на моя изполичар Питър Шарп — започна мистър Грейторекс. — Доста диви момчета. Не, може би не съм прав. Ройдън беше див. Спомням си как веднъж подпали купа сено и баща му трябваше да я плати. Уоли беше не толкова див, колкото странен. Изгониха го от училище… от Уолсол. И двамата учеха там. Доколкото чух, Ройдън бил мързелив и буен, макар че така и не узнах подробности. Тогава Питър го прати в училище «Уисбич», но и там не излезе нищо добро. Затова го даде да чиракува при един месар в Канок, мисля, че се казваше Мелдън. После, към края на деветдесет и трета година, работата опря и до мен. Бащата на двете момчета умираше и ме помоли да стана попечител на Ройдън. Човешко е, обещах на Питър да сторя каквото мога. Постарах се, но Ройдън беше просто неуправляем. Крадеше, чупеше, лъжеше непрестанно… на нито една работа не се задържаше. Накрая му казах, че има две възможности. Или му спирам издръжката и го предавам на полицията, или отива моряк.

— Знаем кое е избрал.

— Уредих го за юнга на «Генерал Робъртс», собственост на «Луис Дейвис & Ко».

— Кога беше това?

— В края на 1895 година. Последните дни. Мисля, че отплава на 30 декември.

— И от кое пристанище, мистър Грейторекс? — Артър вече знаеше отговора, но нетърпеливо се приведе напред.

— От Ливърпул.

— И колко време остана на «Генерал Робъртс»?

— Е, поне веднъж се задържа на едно място. Около четири години по-късно завърши моряшкото си обучение и получи свидетелство за трети помощник. След това се завърна.