Артър & Джордж [bg]

Доказателството за това дето го казвам е в работите дето ги писа по вестниците като го пуснаха от затвора където трябваше да остане заедно с татко си и сичките черни и жълти евреи. Никой не може да имитира почерка му така, сляп глупако.

Примитивната провокация само потвърждаваше необходимостта от атака по всички фронтове. Не биваше да пестят усилията. Мистър Мичъл потвърди с писмо, че Милтън е бил в учебната програма на училището в Уолсол през периода, от който се интересуваше Артър; веднага обаче бързаше да добави, че великият поет отдавна заема място в програмите на всички училища в Стафордшър. Хари Чарлсуърт съобщи, че е открил Фред Уин, някогашен съученик на Брукс, а сега бояджия в Чеслин Бей, и ще го попита за Дреб. Три дни по-късно пристигна телеграма с уговорената парола: КАНИМ ВИ НА ВЕЧЕРЯ ХЕДНЕСФОРД ВТОРНИК ЧАРЛСУЪРТ ТОЧКА.

Хари Чарлсуърт посрещна сър Артър и мистър Уд на гарата в Хеднесфорд и ги отведе до кръчмата «Изгряващо слънце». Вътре им представи мършав младеж с целулоидна жичка и протрити маншети. По ръкава на сакото му имаше белезникави петна, които според Артър едва ли бяха от конска слюнка или хляб и мляко.

— Разкажи им каквото разказа на мен — рече Хари.

Уин бавно вдигна очи към новодошлите и почука с пръст по чашата си. Артър прати Хари да достави необходимите стимуланти за гърлото на информатора.

— Ходех на училище заедно с Дреб — започна Уин. — Той винаги беше последен в класа. Вечно имаше неприятности. Едно лято подпали купа сено. Обичаше да дъвче тютюн. Една вечер аз и Брукс пътувахме с влака, когато Дреб дотърча в нашето купе, то беше последното във вагона, заби глава в стъклото и го строши на парчета. Като видя какво е сторил, само се разсмя. После всички минахме в друг вагон. Няколко дни по-късно дойдоха железопътни полицаи и казаха, че трябва да платим счупеното стъкло. Ние казахме, че Дреб го е счупил и трябва да плати, а го бяха хванали да реже ремъците на прозорците, та и тях трябваше да плаща. После таткото на Брукс взе да получава писма, че уж аз и Брукс сме плюли по някаква бабичка на гарата в Уолсол. Такъв си беше Дреб, вечно правеше пакости. После го изпъдиха от училище. Не помня точно дали го изключиха, но всъщност няма значение.