Артър & Джордж [bg]

Джордж изчете няколко пъти статиите в „Телеграф“, преди да прати благодарствено писмо на сър Артър; пак ги изчете преди втората им среща в „Гранд Хотел“ на Чаринг Крос. Беше много странно да се види описан не от някакъв евтин провинциален драскач, а от най-знаменития съвременен писател. Това го караше да се чувства като няколко личности едновременно — жертва, търсеща правдата; адвокат, изправен пред най-висшия съд в страната; герой от роман.

Ето как сър Артър обясняваше защо той, Джордж, не може да има нищо общо с предполагаемата банда злодеи от Уайърли: „Първо, той е пълен въздържател, което само по себе си едва ли го прави желан за такава банда. Не пуши. Има много плах и нервен характер. Извънредно добър в учението“. Всичко това бе вярно, но в същото време невярно; ласкателно, но в същото време обидно; правдоподобно, но в същото време невероятно. Той не беше извънредно добър в учението, само старателен и усърден. Завърши училище с непълно отличие, получи бронзов, а не сребърен или златен медал от Бърмингамското адвокатско дружество. Нямаше съмнение, че е добър адвокат, Гринуей и Стентсън едва ли някога щяха да се мерят с него, но никога нямаше да излезе начело в професията. И доколкото можеше да прецени, не беше много плах. А ако сър Артър го преценяваше като нервен въз основа на предишната им среща в хотела, то за това имаше смекчаващи обстоятелства. Тогава седеше във фоайето, четеше вестника и почваше да се тревожи дали не е сбъркал часа или дори датата, когато изведнъж осъзна, че някакъв грамаден мъж с дебело палто стои само на няколко метра и го наблюдава втренчено. Как другояче да реагира човек, освен да се стресне? Джордж смяташе, че репутацията му на плах и нервен младеж вероятно е потвърдена, ако не и направо наложена от неговите родители. Не знаеше как е в другите семейства, но в дома на викария родителските представи за децата се развиваха далеч по-бавно от самите деца. Нямаше предвид само себе си; родителите му сякаш не забелязваха, че Мод е израснала, че става по-силна и по-способна. И като се замисли на тази тема, всъщност не му се вярваше да е бил чак толкова нервен при срещата със сър Артър. В ситуация, когато би било далеч по-вероятно да прояви нервност, той се обърна към препълнената съдебна зала със съвършено хладнокръвие — нали така писаха в Бърмингамския „Дейли Поуст“?