Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Защитаваш ли го? Ти…
— Познавам го най-добре!
— А той те използва!
— Според теб с каква цел?
— Може би самият ти ще ми кажеш!
— Най-добрата ни надежда да се запазим завинаги…
— Полово извратените не са за опазване!
Монео отново заговори с успокоителен тон, но думите му разтърсиха Айдахо:
— Само веднъж ще ти го напомня. Хомосексуалните са били сред най-изкусните воини в нашата история — свирепите бойци на последната надежда. От тях са и най-първите ни жреци и жрици. Задължителното безбрачие в религиозния кодекс не е случайно. Също както не е случайно и че младите мъже са най-добрите войници.
— Пълна перверзия!
— Съвършено вярно. Военните командири винаги са знаели за порочното изместване и замяната на секса с болката. От много хиляди векове.
— Е, с това ли се занимава великият господар Лито?
Все още сдържайки се, Монео каза:
— Насилието предполага да причиниш болка и да я изпиташ върху себе си. Военната сила е много по-управляема, когато е водена от собствените си най-интимни импулси.
— И теб е превърнал в чудовище!
— Твърдиш, че ме използва. Оставям го без последствие, защото знам, че плащаната от Бог-Императора цена е много по-висока в сравнение с онова, което той иска.
— И дъщеря си ли слагаш в цената?
— Господарят Лито не задържа нищо за себе си. Защо да го правя аз? Аха, спомних си, че добре познаващ особеностите на атреидите. Дънкановците винаги са се представяли както трябва в този смисъл.
— Дънкановците! Дявол да те вземе, няма да…
— Просто ти липсва кураж да платиш исканото — вметна майордомът.
Без да подчертава рязко движенията си, Айдахо изтегли ножа от калъфката и замахна към него. Реакцията му беше светкавична, но не и за Монео, който отстъпи встрани и го препъна, просвайки го по лице на пода. Айдахо полази около метър и тръгна да се изправя; в същия миг го обзе колебание, защото съобрази, че се бе опитал да нападне един атреид. Монео беше такъв! Шокът закова голата на място.
Икономът не се помръдна, само гледаше надолу към него. Лицето му беше необяснимо тъжно.
— Дънкан, ако ще ме убиваш, най-добре е да го сториш откъм гърба — каза той. — Може и да успееш.
Айдахо стъпи с единия си крак на пода, сгъвайки другия в коляното, но продължи да стиска ножа. Монео се беше отместил с неподозирана бързина и финес, почти небрежно…!
Той се окашля.
— Как успя…
— Дънкан, Бог-Императора ни е подготвял дълго време, усъвършенствайки много неща у нас. Наблягаше на бързината, интелигентността, самоограничението, чувствителността. Ти… просто си от по-старите модели.
„Знаете ли кое е едно от често използваните твърдения на партизаните? Казват, че възприетата от тях форма на борба с нищо не вреди на икономическото благополучие, защото те нямат свое стопанство и по същество са паразити спрямо онези, които ще свалят от власт. Всъщност тези политически слепи хора пропускат да определят стойността на монетата, с която задължително ще трябва да платят. Погрешният подход към модела безмилостно води до израждане с поредица от сривове. Виждате го да се повтаря в различни социални системи: в робовладелческия строй, в държавите, които се опитват да осигурят всеобща социална защита, в очистените от касти религиозни общества, в страните с повсеместна и всесилна бюрокрация; т.е. във всяка система, която създава и поддържа положение на зависимост. Следователно паразитът може да съществува през по-продължителен период от време единствено при наличието на гостоприемник.“