Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Щом Мериса се съблече, Джаганг завъртя ножа между палеца и показалеца си и го насочи надолу.
— Под масата, скъпа.
Улиция усети грубата кожата под коленете на Мериса, после студения камък под масата. Гледката извика похотливите погледи на моряците.
С последни сили, почерпани от насъбраната омраза към този човек, Улиция събра смелост. Тя стоеше начело на Сестрите на мрака. Чрез връзката каза на останалите:
„Всички преминахме през ритуала. Изтърпяхме къде-къде по-лошо от това. Ние сме Сестри на мрака; не забравяйте кой е истинският ни Господар. Засега сме робини на тази пиявица, но той прави голяма грешка, като си мисли, че владее съзнанията ни. Той не притежава собствена сила, може да използва единствено нашата. Ще измислим нещо и тогава Джаганг ще си плати. О, сладки Господарю, той ще си плати!“
„Но какво ще правим дотогава!“, изкрещя Армина.
„Тишина!“, скара й се Ничи.
Улиция усети пълзящите по тялото на Ничи пръсти, също и нажежената й ярост. Собственото й сърце се бе превърнало в черна буца лед.
„Запомнете всяко лице. Всеки от тях ще си плати. Слушайте Улиция. Ще измислим нещо и тогава ще ги научим на всички уроци, които само ние можем да измислим.“
„И да не е посмяла някоя от вас да мечтае за това“, предупреди ги Улиция. „Онова, което не можем да си позволим, е да допуснем Джаганг да ни убие. Тогава всяка надежда е загубена. Докато сме живи, имаме шанс да си възвърнем благоразположението на Господаря. Обещана ни е награда за душите и възнамерявам да я получа. Сила, Сестри!“
„Но Ричард Рал е мой, изсъска Мериса. Всеки, който ме изпревари, ще отговаря пред мен и пред Пазителя.“
Дори Джаганг — ако можеше да я чуе — би пребледнял от страховитото предупреждение в гласа й. Чрез връзката Улиция почувства как Мериса отмята назад гъстата си коса. Усети вкуса на онова, което вкусваше тя.
— Свърших с вас — каза Джаганг задъхано и махна с ножа си. — Свободни сте.
Капитан Блейк дръпна Улиция за косата.
— Време е да си разчистим сметките, моме.
Двадесет и осма глава
Тя примигна и плъзна поглед по ръждивия меч пред лицето й. Беше на не повече от няколко милиметра от нея.
— Наистина ли е необходимо? Казах ви, че можете да вземете каквото пожелаете и ние няма да направим нищо, за да ви попречим. Но трябва да добавя, че вие сте третата банда опасни разбойници, която ни напада за последните няколко седмици, така че вече не ни е останало нищо ценно.
По начина, по който трепереше ръката на момчето, се разбираше, че не е много изпечено в занаята. А провисналата от кокалестото му тяло кожа показваше, че очевидно не го практикува с особен успех.
— Затваряй си устата! — Той хвърли поглед към другаря си. — Намери ли нещо?
Другият млад разбойник, който тършуваше из багажа им в снега — кльощав като първия, — огледа с тревожни очи смрачаващата се гора от двете страни на пътя. Погледна и назад, към близкия завой, зад който пътят се скриваше сред потъналите в сняг ели. По средата на завоя, точно преди пътят да изчезне, имаше мостче, под него минаваше поточе, което клокочеше въпреки зимата.
— Не. Само стари дрехи и боклуци. Никакво месо, няма дори хляб.
Първият подскачаше на пръсти, готов да побегне при първия сигнал за опасност. Хвана дръжката на евтиния, нескопосано изработен меч и с другата си ръка, за да си помогне с тежестта.
— Изглеждате добре нахранени. Какво ядете вие двамата, дърто? Сняг ли?
Тя скръсти ръце на колана си и въздъхна. Започваше да й писва.
— Работим, за да се прехранваме. Докато пътуваме. Може и вие да опитате. Да работите, искам да кажа.
— О, нима? Сега е зима, дърто, ако не си забелязала. Няма работа. Миналата есен армията разграби хранителните ни запаси. Родителите ми няма как да изкарат зимата.
— Съжалявам, синко. Може би…
— Хей! Какво е това, старче? — той докосна с пръст матовосребристата яка. Дръпна я. — Как го сваляш? Отговаряй!
— Казах ви — каза тя, избягвайки тихата ярост в сините очи на магьосника, — брат ми е глухоням. Не разбира какво му казвате и не може да ви отговори.
— Глухоням ли? Тогава ти ми кажи — как се сваля това нещо?
— Това е просто парче метал, стои си там от години. Няма никаква стойност.
Едната ръка пусна дръжката и отметна встрани пелерината й.
— А това какво е? Кесия! Намерих кесията й! — Той откъсна тежката кесия от колана й. — Сигурно е пълна със злато!