Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Поне е жив! — прошепна Рон.
— Преди няколко часа научихме и че Рубиъс Хагрид… — И тримата ахнаха и за малко да пропуснат края на изречението. — … добре познат пазител на ключовете и дивеча в училището „Хогуортс“, се е измъкнал на косъм и не е бил задържан под стража на територията на „Хогуортс“, където според слуховете е организирал в дома си сдружението „Подкрепа за Хари“. Така че Хагрид не е бил отведен в предварителния арест и според нас е избягал.
— Сигурно когато бягаш от смъртожадни, е полезно да имаш петметров брат? — попита Лий.
— Да, дава известни предимства — сериозно се съгласи Лупин. — Нека само да добавя, че макар и да приветстваме духа на Хагрид, ние от „Потър-преглед“ призоваваме дори най-жертвоготовните привърженици на Хари да не следват примера на Хагрид. При сегашната обстановка е неразумно да се учредяват подобни сдружения.
— Съгласен съм, Ромул — заяви Лий, — затова ви предлагаме и занапред да засвидетелствате верността си към човека с мълниевидния белег, като слушате „Потър-преглед“! А сега да преминем към новините за магьосника, който се оказа точно толкова неуловим, както и самия Хари. Предпочитаме да го наричаме Главатаря на смъртожадните. За да изкаже мнението си за някои от най-безумните слухове, плъзнали за него, съм поканил един нов кореспондент, когото ще представя: Гризача.
— Гризача ли? — възкликна поредният познат глас и Хари, Рон и Хърмаяни викнаха в един глас:
— Фред!
— Не… май е Джордж.
— Според мен е Фред — настоя Рон и се наведе напред точно когато единият от близнаците — който и да беше той, — заяви:
— Не съм никакъв Гризач, и дума да не става! Казах ти, че искам да съм Рапирата!
— О, така да бъде. Рапира, бъди така любезен да споделиш с нас мнението си за различните небивалици, които чуваме за Главатаря на смъртожадните.
— Разбира се, Поток — отвърна Фред. — Както нашите слушатели знаят, освен ако не са се укрили на дъното на езерото в градината или на друго такова място, стратегията на Вие-знаете-кого да стои в сянка само сее паника. Имайте предвид, че ако всички, които са съобщили, че са го видели, наистина се бяха натъкнали на него, щяхме да имаме цели деветнайсет Вие-знаете-кои, които неуморно сноват наоколо.
— Това, разбира се, е добре дошло за него — намеси се Кингзли. — Той се е обгърнал с тайнственост, което поражда по-голям ужас, отколкото ако наистина се появяваше тук и там.
— Съгласен съм — каза Фред. — И така, хора, я по-спокойно! Положението е напечено и без да си съчиняваме разни небивалици. Да вземем например новия слух, че Вие-знаете-кой убивал само с поглед. Това, драги слушатели, го прави базилискът. Лесна проверка: вижте дали нещото, което ви гледа, е с крака. Ако е с крака, можете спокойно да го гледате в очите, макар че ако пред вас наистина стои Вие-знаете-кой, пак е много вероятно това да е последното, което ще направите през живота си.
Хари се засмя за пръв път от много, много седмици и усети как бремето на напрежението го напуска.
— А слуховете, че няколко пъти са го виждали в чужбина? — попита Лий.
— Е, кой ще откаже да отиде на почивка след такъв къртовски труд? — попита Фред. — Важното е бдителността на хората да не се притъпява заради измамното усещане за сигурност, породено от мисълта, че той е извън страната. Може и да е в чужбина, може и да не е, истината обаче е една: стига да поиска, той се придвижва по-бързо и от Сивиръс Снейп при вида на шампоан, затова не разчитайте, че е далеч, ако сте решили да се излагате на опасност. И през ум не ми е минавало, че ще седна да говоря такива неща, но… сигурността е на първо място!
— Благодаря ти много за мъдрите слова, Рапира — завърши Лий. — Драги слушатели, поредното предаване „Потър-преглед“ е към края си. Не знаем кога ще имаме възможност да излъчваме отново, но непременно ще се върнем. Останете на нашата честота: следващата парола е „Лудоокия“. Пазете се един друг, пазете вярата. Приятна вечер!
Копчето на радиоприемника се завъртя и лампичките зад скалата угаснаха. Хари, Рон и Хърмаяни още грееха. Подейства им невероятно ободрително да чуят познати приятелски гласове. Хари беше свикнал с откъснатостта им и почти беше забравил, че и други оказват съпротива на Волдемор. Сякаш се събуди след дълъг сън.
— Жестоко, а? — попита щастлив Рон.
— Страхотно — съгласи се Хари.
— Големи смелчаци са — въздъхна прехласната Хърмаяни. — Ако ги открият…
— Е, те постоянно се местят — напомни Рон. — Като нас.
— Но чухте ли какво каза Фред? — развълнувано попита Хари: сега, след края на предаването, мислите му отново се насочиха към онова, което го беше погълнало и обсебило изцяло. — Той е в чужбина! Знаех си аз, още търси пръчката!