Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Защо в името на Светлината трябва да правим пък това? — изръмжа Морврин.
— Мислех, че Нинив ви каза, Айез Седай. Не съм сигурна, но си мисля, че купата има нужда и от мъжко преливане, за да заработи.
Това предизвика леко вълнение, разбира се. Карлиня ахна, Морврин си замърмори нещо, а Шериам направо зяпна. Нинив също зяпна, но само за миг — Елейн беше сигурна, че го прикри преди другите да забележат. Твърде слисани бяха, за да забелязват много. Работата беше, че това си беше чисто и просто лъжа. Ключът беше в простото. Смяташе се, че най-великите постижения в Приказния век са били извършвани от мъже и жени, преливащи заедно, вероятно свързани. Много вероятно беше наистина да има тер-ангреали, които имат нужда от мъж, за да подействат. Във всеки случай, щом тя не би могла да го задейства сама, никоя в Салидар нямаше да може. Освен Нинив може би. Ако това изискваше участието на Ранд, не можеха да пропуснат възможността да направят нещо за времето, а докато тя „откриеше“, че един кръг от жени може да се оправи с купата, Айез Седай в Салидар щяха така здраво да са се обвързали с Ранд, че нямаше да могат да се измъкнат.
— Може би — каза най-сетне Шериам. — Но това не променя факта, че двете сте Посветени. Ще изпратим писмо на Мерилил. За вас двете се говори, че…
— Говори се! — сопна се Нинив. — Това е единственото, което правите и вие, и Съветът! Говорите! Двете с Елейн можем да намерим този тер-ангреал, но вие предпочитате да кудкудякате като квачки. — Толкова силно беше опънала плитката си, че Елейн почти очакваше всеки момент да я откъсне. — Седите си тук и се надявате Том, Джюйлин и останалите да се върнат и да ви кажат, че Белите плащове няма да дойдат. И не решавате проблема с Елайда и се пипкате с Ранд. Знаете ли поне доколко все още сте на негова страна?… И знаете ли защо си седите така и само си говорите? Аз знам! Вас ви е страх. Страх ви е, че Кулата е разделена, страх ви е от Ранд, от Отстъпниците, от Черната Аджа ви е страх. Снощи Аная се изтърва, че сте имали готов план в случай, че някой от Отстъпниците ви нападне. Всички тези свързвания на кръгове, над самия мехур на злото — повярвахте ли го най-после? — но при пълна бъркотия и повечето от тях бяха повече с новачки, отколкото с Айез Седай. Защото само малко Айез Седай са знаели предварително. Мислите си, че Черната Аджа е тук, в Салидар. Страх ви е, че планът ви може да стигне до Самаил или някой от останалите. Не си вярвате една на друга. Не никого не вярвате! Затова ли не искате да ни пратите в Ебу Дар? Да не би да си мислите, че ние сме Черна Аджа, или че ще избягаме при Ранд, или… или… — Тя се задъха и спря.
Първият подтик на Елейн бе да заглади някак нещата, макар че не беше възможно дори да си помисли как би могло да стане това. Все едно да загладиш планински хребет. Айез Седай бяха тези, които я накараха да забрави тревогата си, че Нинив е успяла да разруши всичко. Тези безизразни лица, тези техни очи, способни да виждат и през камъка, не трябваше да разкриват нищо. За нея обаче разкриха нещо. В тях липсваше обичайният сдържан гняв, който следваше да се стовари върху всяка нещастница, дръзнала така глупаво да се пени на Айез Седай. Сега те бяха като маски и единственото, което криеха, беше истината, една истина, която самите Айез Седай не искаха да признаят пред себе си. Те се страхуваха.
— Свърши ли най-сетне? — попита Карлиня с глас, който можеше да смрази и слънцето. — Хайде сега сами да си изберете наказанието.
Глава 16
Прорицания на Колелото
Ранд се беше отпуснал в Драконовия трон, Драконовия скиптър бе на коленете му. Или поне се правеше на отпуснат. Троновете не са направени да се изтягаш в тях, а този точно най-малко, както изглеждаше, но това беше само част от трудността. Аланна също бе част от нея. Само да кажеше на Девите, щяха да… Не, как можеше изобщо да си го помисли? Беше я изплашил достатъчно, за да я държи на разстояние. Не беше направила никакви опити да проникне във Вътрешния град. Той щеше да го разбере, ако беше. Не, засега Аланна беше нищожен проблем в сравнение с тази неудобна възглавница на седалката.
Въпреки че извезаното му със сребро синьо палто беше закопчано до яката, жегата не го засягаше — бе усвоил номера, показан му от Таим — но ако чистото нетърпение можеше да предизвиква пот, от него щеше да се лее, все едно че току-що е излязъл от реката. Да запази хладината в себе си не представляваше никакъв проблем. Но да запази спокойствие бе огромен. Смяташе да предаде Андор на Елейн цял и незасегнат и тази сутрин щеше да направи първата стъпка към това. Стига изобщо да дойдеха.