Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— И в добавка — продължи монотонно високият кокалест мъж, застанал пред трона — хиляда четиристотин двадесет и трима бежанци от Муранди, петстотин шестдесет и седем от Алтара и сто и девет от Иллиан. — Няколкото сиви кичура, останали по главата на Халвин Нори, стърчаха като пачи пера зад ушите му. — Наех още двадесет и трима чиновници за преброяването, но броят им все още е крайно недостатъчен за…
Ранд престана да го слуша. Колкото и да беше благодарен, че Нори — назначен от Мургейз за главен чиновник преди много години — не беше избягал, както толкова много други, не беше сигурен, че докладът му е верен, ако се изключеха числата в счетоводните му книги. Нори заизрежда броя на смъртните случаи за последната седмица и цената на ряпата, докарана от околностите на града, със същия монотонен глас, после изброи ежедневните уредени от управата погребения на бедни и останалите без близки и приятели бежанци с не повече ужас и не повече радост от изброяването на наетите строители за оглед и ремонт на градските стени. Иллиан за него беше просто поредната земя, а не владение на Самаил, а Ранд — просто поредният владетел.
„Къде ли са те? — зачуди се Ранд. — Защо Аланна не се опита поне да се приближи до мен?“ Моарейн нямаше да се изплаши толкова лесно.
„Къде са всички мъртви? — прошепна Луз Терин. — Никога ли няма да замлъкнат?“
Ранд се изкиска наум. Това със сигурност трябваше да е някаква шега.
Сюлин седеше от едната страна на тронния подиум, а червенокосата Уриен — от другата. Освен Девите днес го пазеха и двадесетима Аетан-дор, Червени щитове, някои с червени превръзки на челата. Стояха, клечаха или седяха, някои тихо си говореха, но както винаги изглеждаха готови да скочат. Поне един чифт очи непрекъснато следеше Нори — малцина айилци можеха да се доверят на един влагоземец толкова близо до Ранд.
На прага на залата се появи Башийр. Най-сетне. Най-сетне, проклето да е!
— Справяте се добре, господин Нори — каза Ранд. — В доклада ви няма никакъв пропуск. Ще се погрижа да получите необходимото ви злато. Но сега трябва да се занимая с други неща, ако позволите.
Мъжът не даде никакъв признак на изненада или обида, че са го прекъснали толкова рязко. Само кимна, поклони се и отстъпи три крачки заднишком, преди да се обърне. Дори не погледна Башийр, докато се разминаваха. Нищо не го интересуваше освен счетоводните книги.
Ранд кимна нетърпеливо на Башийр и се изправи с вкочанен гръб на трона.
Салдеецът не беше сам. Плътно го следваха двама мъже и две жени, всички на възраст, в богати коприни и брокат. Стараеха се да се престорят, че за тях Башийр не съществува, и до голяма степен успяваха, но бдителните айилци между колоните бяха друга работа. Златокосата Диелин сбърка само една крачка, но Абел и Луан, и двамата побелели, но с корави лица, изгледаха навъсено облечените в кадин-сор фигури и инстинктивно посегнаха към мечовете, които днес не носеха, а Елориен, пълна тъмнокоса жена, която щеше да изглежда симпатична, ако лицето й не беше толкова каменно, за миг спря и очите й блеснаха от ярост. Първият им поглед към Ранд също така ги стресна, до един. Сигурно бяха очаквали, че ще е по-стар.
— Милорд Дракон — обяви високо Башийр, — Господарю на Утрото, Принце на Зората, Истински закрилнико на Светлината, пред когото светът коленичи в благоговение, водя ви лейди Диелин от Дома Таравин, лорд Абел от Дома Пендар, лейди Елориен от Дома Тремейн и лорд Пеливар от Дома Целан.
Четиримата андорци изгледаха Башийр накриво. В тона му имаше нещо, което им прозвуча все едно, че води на Ранд четири коня.
Дощя му се да се разсмее. Бяха ядосани, но също така и предпазливи, и навярно малко впечатлени. Двамата с Башийр сами бяха обмислили тези титли, но частта за света, който бил коленичил, беше нещо ново, добавка на самия Башийр. Моарейн обаче му беше дала добър съвет. Стори му се, че почти чува отново звънливия й глас: „Как ще те видят хората първия път е това, което най-дълго ще се съхрани в умовете им. Така е в този свят. Дори да слезеш от трон, дори да започнеш да се държиш като селянин в кочина, те ще продължат да помнят, че си слязъл от трон. Но ако първия път видят в теб само един младеж, едно селянче, по-късно ще направят всичко, за да му попречат да се качи на трона, каквито и да са правата му, каквато и да е мощта му.“